Лицето на Джоди светна. Той обожаваше подаръците.
– О, благодаря ви. Не знам. Никога не съм играл.
– Забавно е. Много е интересно, но изисква съобразителност и ловкост. Защо не отидеш да се пробваш колко те бива?
– Благодаря – каза той отново и хукна. На половината път до насипа се обърна. – Като се науча, ще дойдете ли да изиграете една игра с мен?
– Разбира се, че ще дойда. Ще определим малък залог и ще видим кой ще спечели наградата.
Той продължи, тичайки към подножието на склона, към равната част на морава. Лиз се обърна към Керълайн и усмивката й изчезна.
– Всъщност дойдох да си поговоря малко с вас. Да седнем? Така ще ни е по-удобно.
Те седнаха. Керълайн беше на тръни, а Лиз съвсем спокойно извади цигара и я запали с малка златна запалка.
– Имах телефонен разговор с майка ми – каза тя.
Керълайн не знаеше как да реагира на това непонятно откровение.
Лиз продължи.
– Вие не знаете коя съм аз, нали? Имам предвид, освен че съм Лиз Фрейзър, която живее в Роузи Хил?
Керълайн поклати глава.
– Но познавате Илейн и Паркър Халдейн.
Керълайн кимна.
– Е, скъпа, не гледайте толкова озадачено. Илейн е моя майка.
Като погледна назад, Керълайн не можа да проумее как е могла да не се досети веднага. Елизабет. Лиз. Шотландия. Спомни си, че на последната вечеря в Лондон Илейн бе говорила за Елизабет. Ами, нали знаеш, преди десет години, когато аз и Дънкан все още бяхме заедно, купихме онзи имот в Шотландия. Дънкан, бащата на Лиз, който щеше да купи Киърни от Оливър. И първото нещо, което Елизабет направи, бе да се сприятели с двете момчета, които живееха в съседното имение... по-големият брат... загинал в автомобилна катастрофа.
Тя си спомни и как Джоди й каза, че Чарлз е загинал, и как споменът беше докоснал подсъзнанието й, и все пак, бе забравила за него, преди да го осъзнае.
Парченцата бяха разпилени, като тези от недовършената мозайка на Джоди, но си бяха стояли там, точно под носа й, само дето тя бе прекалено несъобразителна или може би прекалено потънала в собствените си проблеми, за да ги подреди.
– Винаги съм чувала за вас като за Елизабет – каза тя.
– Майка ми и Паркър ме наричат така, но тук винаги съм била Лиз.
– Изобщо не се досетих. Просто не съобразих.
– Е, това е то. Какво съвпадение, какъв малък свят и прочие, и прочие. И, както казах, моята майка ми телефонира сутринта.
Очите й многозначително се присвиха.
– И какво ви каза тя? – попита Керълайн.
– Ами, всичко, предполагам. За вашето и на... Джоди, нали?... изчезване. Даяна е полудяла от тревога, защото знае, че сте просто в Шотландия и нищо повече. За голямата сватба следващия вторник. Вие ще се омъжите за Хю Рашли.
– Да – каза Керълайн с равен тон, защото не виждаше какво друго да каже.
– Изглежда сте забъркали някаква каша?
– Да – каза Керълайн. – Така изглежда.
– Майка ми каза, че сте дошли в Шотландия да търсите Ангъс. Не мислите ли, че сте тръгнали да гоните вятъра?
– Когато тръгвахме, не ми изглеждаше така. Джоди искаше да види отново Ангъс. Даяна и Шон възнамеряват да го вземат със себе си в Канада, а Джоди не иска да заминава. И Хю не иска той да живее с нас, така че остана само Ангъс.
– Мислех, че Ангъс е хипи?
Всичките инстинкти на Керълайн й говореха да скочи в защита на брат си, но всъщност й беше трудно да измисли какво да каже. Затова просто вдигна рамене.
– Той е наш брат.
– И живее в Стреткори?
– Работи там. В хотела.
– Но не и в момента?
– Не, но ще се върне утре.
– И вие с Джоди ще го чакате тук, докато се върне?
– Аз... не знам.
– Говорите някак неуверено. Може би аз мога да ви помогна, да вземете решение. Оливър преживява труден период. Не знам дали го осъзнавате. Той беше много привързан към Чарлз, те двамата бяха сам-сами в целия свят. А сега Чарлз е мъртъв и Киърни трябва да се продаде. За Оливър това е краят на цяла епоха. Не мислите ли, че при тези обстоятелства може би би било... по-разумно двамата с брат ви да се върнете и Лондон? За доброто на Оливър. И на Даяна. И на Хю.
Но Керълайн не можеше да бъде подведена толкова лесно.
– Защо искате да се махнем оттук?
Лиз остана невъзмутима.
– Може би защото създавате проблеми на Оливър.
– Заради вас?
Лиз се усмихна.
– О, скъпа, ние се познаваме толкова отдавна и сме много близки. По-близки, отколкото можете да си представите. Това е и една от причините баща ми да купи Киърни.