– Лундстрьом. Те са канадци. Той е банкер в Монреал. Свързано е с новия проект на Шон.
– Това означава ли, че Шон и Даяна наистина ще се преместят да живеят в Канада? – попита Илейн. – Но какво ще правим без тях? Даяна, какво ще правим без теб?
– Колко време ще отсъстват оттук? – попита Паркър.
– Три, четири години. Може би по-малко. Ще тръгнат след сватбата, колкото е възможно по-бързо.
– А тази къща? Двамата с Хю тук ли ще живеете?
– Тя е прекалено голяма. А и Хю има напълно подходящ собствен апартамент. Кейти ще остане в сутерена, в качеството на нещо като пазач, и Даяна смята, че може да даде къщата под наем, ако намери подходящи наематели.
– А Джоди?
Керълайн го изгледа, после сведе поглед в питието си.
– Джоди заминава с тях. Ще живее с тях.
– Ти не си ли против?
– Да, против съм. Но Даяна иска да го вземе със себе си.
И Хю не иска да се обременява с малко момче. Поне все още не. Бебе, може би, след някоя и друга година, но не и момче на единадесет. А Даяна вече го е записала в частно училище там и Шон казва, че ще го научи да кара ски и да играе хокей на лед.
Паркър все още я наблюдаваше. Тя се усмихна кисело.
– Познаваш Даяна, Паркър. Тя прави планове, и – бам! – те просто се осъществяват.
– Ще ти липсва, нали?
– Да, ще ми липсва.
Най-сетне Лундстрьом пристигнаха, представиха ги, дадоха им питиета и любезно ги въведоха в разговора. Керълайн се отдръпна под претекст, че си търси цигара и започна любопитно да ги наблюдава отстрани. Помисли си, че си приличат, както много женени двойки – и двамата високи, ъгловати, спортни. Представи си ги как играят голф заедно в уикендите или плават – може би океански гонки – през лятото. Роклята на Госпожа Лундстрьом беше семпла, но затова пък диамантите п бяха сензационни, а господин Лундстрьом притежаваше някаква безцветна безличност, зад която често се крият изключително успешни хора.
Изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, й хрумна, че би било чудесно, като глътка свеж въздух, ако в къщата влезе някой, който е беден, неуспял човек, без особени морални ценности или пори пиян. Например художник, гладуващ в някоя мансарда. писател, автор на романи, които никой не купува. Или някой весел пристанищен скитник с тридневна брада и неестетично шкембе, изпъкнало на колана на панталоните му. Замисли се зa приятелите на баща си – странна, нееднородна сбирщина, нерядко със съмнителна репутация, пиещи червено вино или рацина до късно през нощта, заспиващи, където сварят, на опърпания диван или с крака, опрени на ниския парапет на терасата. Замисли се и за къщата на Афрос, изрисувана в черно-било нощем от лунната светлина, и за вечния шум на морето.
– Да вървим да вечеряме.
Беше Хю. Тя си даде сметка, че той вече го е казал веднъж и че е бил принуден да го повтори.
– Пак мечтаеш, Керълайн. Привършвай с питието, време е да отидем да хапнем нещо.
На масата за вечеря тя се озова между Джон Лундстрьом и Шон, който бе зает с декантера за вино, затова съвсем естествено Керълайн влезе в разговор с госта.
– Това първото ви посещение в Англия ли е?
– О, не, съвсем не. Бил съм тук много пъти преди. – Той подравни ножа и вилицата си и леко се смръщи. – Между другото, не успях съвсем да схвана всичко това. Имам предвид, семейните ви отношения. Вие сте доведена дъщеря на Даяна.
– Да, точно така. И ще се омъжа за Хю, който е неин брат. Мнозина май мислят, че това е практически незаконно, но всъщност не е. Имам предвид, няма нищо по този въпрос на последната страница на молитвеника.
– Дори и за миг не съм си помислял, че е незаконно. Просто много подредено. Това запазва всички правилни хора в едно и също семейство.
– Това не е ли малко тесногръдо?
Той я погледна и се усмихна. Изглеждаше по-млад, по-момчешки, и не толкова богат, когато се усмихнеше. Отношението на Керълайн към него леко се затопли.
– Наречете го практично. Кога ще се омъжите?
– Следващия вторник. Трудно ми е да го повярвам.
– И двамата ще дойдете да навестите Шон и Даяна в Монреал, нали?
– По-късно, предполагам. Не веднага.
– А освен това имаме и малкото момче...
– Да, Джоди. Брат ми.
– Той отива с тях?
– Да.
– В Канада ще се чувства като риба във вода. Тя е страхотно място за малко момче.
– Да – каза отново Керълайн.