— Реших да ви кажа как стоят нещата в действителност — рече Сердар бей.
С кристално ясно съзнание и с оптимизъм, каквито не бе усещал отдавна, Ка тутакси проумя, че срамът щеше да е основната тема. Тема, която бе основна и за него в Германия от години, макар да успяваше да се опази от този срам. Сега, заради изпълващата душата му надежда за щастие, можеше да приеме истината.
— Открай време си живеем тук като братя — каза Сердар бей, сякаш споделяше тайна. — Напоследък обаче всички почнаха да приказват едно и също: аз съм азербайджанец, аз съм кюрд, аз съм терекеме. Вярно е, тук има хора от всякакви етноси. Тюркмени, викаме им карапапак8, но те са братя на азербайджанците. Кюрди, викаме им чергарско племе — преди изобщо не знаеха, че са кюрди. Местните, дето са тук още от времето на Османската империя нито се възгордяваха, нито повтаряха „аз съм местен“. Тюркмени, лази, немци, заточени по тия места от руския цар, какви ли ги нямаше, обаче никой не се възгордяваше от това, че бил някакъв си. Цялото туй перчене го насади комунистическото тбилиско радио, дето се стреми да раздели и да срине Турция.
Когато реши, че е впечатлил достатъчно Ка, Сердар бей смени темата.
— Ислямистите обикалят от врата на врата, гостуват групово по къщите, раздават на жените съдове, тенджери, сокоизстисквачки, пакети със сапун, прах за пране, създават приятелски, близки отношения с мъжете и жените от бедняшките махали, окачват с безопасни игли златна сърма по раменете на дечурлигата. Убеждават ги да дадат гласовете си за Партията на Аллах, сиреч — за Партията на благоденствието, убеждават ги, че цялата тази сиромашия, цялата тази мизерия ни се е стоварила само защото сме кривнали от пътя на Аллах. С мъжете приказват мъже, с жените — жени. Печелят доверието на разгневените, на безработните с наранена гордост. Ободряват жените им, дето се чудят какво да сготвят за вечеря, сетне, с обещания за нови подаръци, ги карат да се закълнат, че ще гласуват за тях. Печелят уважението не само на денонощно подлаганите на унижения бедняци и безработни, но и на каращите с по една чорба дневно студенти, на надничарите, че дори и на занаятчиите, дето са по-работливи, по-почтени и по-скромни от всички останали.
Собственикът на „Серхат шехир“ каза, че са простреляли стария кмет не защото възнамерявал да отмени демодираните вече файтони (тя, инициативата, тъй си и останала неосъществена след прострелването му), а преди всичко заради натрупалото се отвращение към подкупите и злоупотребите. Обаче нито една от встъпилите в пагубно съперничество десни и леви републикански партии, разкъсвани и разделени от старите кръвнини, етническите различия и национализма, така и не смогнали да издигнат силен кандидат за кмет.
— Хората изпитват доверие единствено в почтеността на кандидата от Партията на Аллах — рече Сердар бей. — Това е Мухтар бей, бившият съпруг на Ипек ханъм, дъщерята на Тургут бей, който пък е собственик на хотела, в който сте отседнали.
Сгъстилият се безспирно сипещ се сняг наново пробуди у Ка усещането за самота, а страхът, че иде краят на европейския живот в Турция и в средите, в които беше израснал в Истанбул, съпътстваше тази самота. В Истанбул бе видял опустошени улиците, сред които бе преминало детството му, разрушени старинните и изящни сгради, в които живееха приятелите му, отсечени или изсъхнали дърветата от детството му, затворени киносалоните, превърнати от десетина години в тесни и мрачни магазини за конфекция. Това бе не само краят на цялото му детство, а и на мечтата му един ден отново да се засели в Истанбул. Хрумна му, че дойдат ли в Турция на власт привържениците на Шериата, сестра му не би могла дори да се покаже на улицата, без да се забради. Загледан в бавно падащия на едри парцали сняг, облян от светлината на неоновите лампи на „Серхат шехир“, Ка се размечта как се връща във Франкфурт с Ипек. Как пазаруват заедно на втория етаж от щанда за дамски обувки в „Кауфхоф“ — от този магазин беше купил плътно обгърналото го пепеляво палто.
— На част от международното Ислямистко движение му се иска Турция да заприлича на Иран…
— Това важи ли и за момичетата, които се самоубиват? — попита Ка.
— Според получаваната информация момичетата, за жалост, са заблудени, съпротивата им обаче все повече нараства, нараства и броят на самоубийствата, както и нашата отговорност, само че ние не пишем за тия неща. Разправят, че известният ислямистки терорист Тъмносиния бил в града ни, за да поучава момичетата с тюрбани, готови да сложат край на живота си.