След като завършил книгата си, но преди да отпечата писаните на ръка в бележника стихотворения, Ка постъпил както и с предишните си книги — тръгнал на литературни турнета: Касел, Брауншвайг, Хановер, Оснабрюк, Бремен, Хамбург. По покана на Народния дом и с помощта на Таркут Йолчюн и аз набързо уредих литературни рецитали в същите тези градове. Настанявах се до прозореца на немските влакове, от чиято точност, чистота и протестантски комфорт, точно както го описва в едно стихотворение Ка, се възхищавах, с тъга наблюдавах отразяващите се в стъклото равнини, китни, дремещи в планинските подножия селца с малки църкви, деца с разноцветни якета и чанти на гърбовете по малките гари, обяснявах на посрещащите ме на гарата с цигари в уста двамина турци от дружеството, че бих желал да правя същите неща, които е правил Ка, когато е пристигнал тук за литературните четения преди седем седмици, и след като във всеки град, също като Ка, ангажирах стая в евтин хотел, разговарях с поканилите ме в някой ресторант за политика и за това как турците, за жалост, не се интересуват от култура, хапвах бюрек със спанак и дьонер, а после обикалях студените, пусти улици на града и си представях, че съм Ка, който върви из тия улици, за да забрави своята мъка по Ипек. На вечерните „литературни срещи“ пристигаха петнайсет-двайсет души, интересуващи се от политика, от литература или просто от турците, аз изчитах вяло по някоя и друга страница от новия си роман, после захващах разговор за поезията, пояснявах, че съм близък приятел на убития наскоро във Франкфурт голям поет Ка и питах дали присъства някой, който си спомня нещо за стихотворенията му, които той най-напред е прочел пред тях.
Мнозинството от участниците в срещата не бяха присъствали на рецитала на Ка, тези пък, които бяха присъствали, бяха дошли или да задават политически въпроси, или случайно; те си припомняха не стихотворенията му, а палтото с пепеляв цвят, което не свалял, бледия му тен, разрошената му коса и нервните му движения. За кратък отрязък от време най-интересното около моя приятел се оказваше смъртта му, а не неговия живот и поезията му. Изслушах различни предположения — бил убит от ислямистите, от турските тайни служби, от арменците, от германските скинхедс, от кюрдите, от турските националисти. Все пак, както обикновено, сред множеството се срещаха и хора умни, проницателни, чувствителни, проявяващи действителен интерес към Ка. От тези деликатни любители на литературата не научих нищо полезно освен, че Ка е завършил новата си поетична книга, че е прочел стихотворенията „Улици от сънищата“, „Кучето“, „Кутия шоколадови бонбони“ и „Любов“ и че ги намират за твърде необичайни. На няколко места Ка бе отбелязал, че са писани в Карс и бе изтълкувал това като начин да се обърне към слушателите си, изпитващи носталгия по Турция. След една от литературните вечери към Ка се приближила единствено мургава трийсетинагодишна вдовица с детински вид (същата се приближи и към мен). Тя си спомняше какво е говорил Ка за стихотворението „Мястото, където Аллах не съществува“: според нея Ка изчел един куплет от това дълго стихотворение, по всяка вероятност за да не предизвика отрицателни реакции. Колкото и да притисках тази деликатна любителка на поезията, тя не можа да си спомни нищо друго, освен една „много страховита гледка“. Друга жена пък, седеше на предните редове на срещата в Хамбург, бе напълно уверена, че Ка е чел стихотворенията си от зелен бележник.
През нощта се върнах във Франкфурт със същия влак, с който е пътувал и Ка. Като него излязох през спирката на гарата, тръгнах по „Кайзерщрасе“ и позяпах из сексмагазините. (През седмицата бе пристигнала нова касета с Мелинда.) Когато стигнах до мястото, дето е бил убит приятеля ми, спрях и за първи път открито си казах нещо, в което неусетно се бях убедил. След като Ка е паднал на земята, убиецът вероятно е взел зеления бележник от чантата му и е избягал. През едноседмичния ми престой в Германия всяка нощ с часове бях препрочитал бележките на Ка за стихотворенията му и неговите спомени от Карс. Представих си как единствената ми утеха все пак ще е едно от тия дълги стихотворения в книгата му, което ме очаква във видеоархива на телевизионното студио в Карс.