След завръщането ми в Истанбул всяка вечер в късните новини на държавната телевизия слушах какво е времето в Карс, представях си как ще бъда посрещнат в Карс. Няма да описвам как пристигнах в Карс след ден и половина пътуване с автобус, подобен на този, с който е пътувал Ка, как с пътна чанта в ръка доста плахо наех стая в хотел „Карпалас“ (наоколо не се мяркаха нито загадъчните сестри, нито баща им), как дълго вървях по заснежените тротоари, точно като Ка преди четири години (за четири години ресторант „Йешилюрт“ се бе превърнал в обикновена бирария): нека читателите на тази книга не мислят, че постепенно съм се превръщал в негова сянка. Както веднъж ми намекна Ка, липсата на поезия и тъга у мен различаваше един от друг не само нас, а и него от печалния град Карс, от бедния град Карс, който аз видях. Но нека сега споменем личността, която ни оприличаваше един на друг, личността, която ни свързваше.
Копнеех съвсем спокойно да повярвам, че замайването, което почувствах, когато за първи път видях Ипек на дадената от общинския кмет в моя чест вечеря, се дължеше на изпитата ракия, че е преувеличена вероятността да изгубя самоконтрол и да се влюбя в нея, че е нереална ревността, която започнах да изпитвам към Ка през онази вечер. Стоях до прозореца на стаята си в хотел „Карпалас“ и докато мокрият, не тъй поетичен, както го описваше Ка, сняг се стелеше по тротоарите, не знам колко пъти се попитах защо, четейки бележките на Ка, не бях стигнал до извода, че Ипек е невероятно красива. Инстинктивно и „точно като Ка“, израз, който през ония дни често употребявах, записах в бележника си нещо, което би могло да се счита като начало на романа, който четете в момента: спомням си, че се опитах да разкажа за Ка и за любовта му към Ипек, сякаш разказвам собствената си история. С частица от замъгленото си съзнание си мислех, че като се заровя в проблемите на една книга или статия — знаех го от опит това е добър начин да се отдалеча от любовта. Обратно на общоприетото схващане мисля, че стига да го пожелае, човек би могъл да стои далече от любовта.
Но за да го постигнете, е нужно да се отървете и от жената, поразила вашия ум, и от призрака на третия, който ви е подтикнал към тази любов. Вече споменах за срещата ми с Ипек в сладкарница „Йени хаят“ следващия следобед и за разговора ни за Ка.
Или пък само съм си мислел да й кажа, че бих желал да говорим за Ка. Докато седяхме в сладкарницата, в която освен нас нямаше никого другиго, и се взирахме в същия черно-бял телевизор — даваха двама влюбени, прегръщащи се на босфорския мост, — Ипек сподели с мен, че не й е лесно да говори за Ка. Би могла да разкрие болката и разочарованието си единствено пред човек, способен да я изслуша търпеливо и се утешаваше с мисълта, че този човек, пристигнал чак в Карс заради творчеството на Ка, е негов близък приятел. Защото ако успееше да ме убеди, че не е извършила никаква несправедливост спрямо Ка, обзелата душата й тревога поне малко щеше да се уталожи. Ала предпазливо спомена, че моето неразбиране би я измъчило. Носеше дълга кафява пола и пуловер, върху който бе сложила демодиран широк колан — така е била облечена, когато в утринта на „революцията“ е поднасяла закуска на Ка (мигом разпознах тоалета й, прочетох за него в бележките на Ка); изразът на лицето й бе полукапризен, полускръбен и ми напомняше за Мелинда. Слушах я дълго и внимателно.
42
Ще си приготвя куфара
През погледа на Ипек
Преизпълнена с оптимизъм, Ипек си вярваше, че наистина е на път да обикне Ка, когато той, отправяйки се с двамата си охранители към Народния театър се извърна и за последен път отправи поглед към нея. За Ипек увереността, че можеш да обикнеш един мъж, бе по-положително изживяване, отколкото наистина да го обичаш, отколкото дори да си влюбена в него, ето защо тя предчувстваше, че е на прага на един нов живот, на едно безпределно щастие.
По тази причина първите двайсет минути след тръгването на Ка Ипек не се почувства никак обезпокоена: по-скоро бе доволна, отколкото обезпокоена, че нейният любим я е заключил в стаята от ревност. Умът й бе ангажиран с куфара; представяше си как току-що го е приготвила, как, като се залъгва с вещите, с които не искаше да се разделя до края на живота си, изтърпява по-леко раздялата със сестра си и баща си, как безпрепятствено потеглят от Карс с Ка.