— Кога си тръгна Ка? — прошепна Ипек.
— Би трябвало отдавна да се е върнал в хотела — също тъй приглушено отвърна Кадифе.
Спогледаха се уплашено.
Четири години по-късно в сладкарница „Йени хаят“ Ипек ми каза, че в онзи миг и двете си мислели не за Ка, а за Тъмносиния и когато прочели това в очите си, се смутили и престанали да обръщат внимание на баща си. Изтълкувах откровението на Ипек като проява на близост, предвкусвах как неизбежно ще зърна края на историята през нейния поглед.
Двете сестри се умълчаха.
— Нали Ка ти съобщи, че Тъмносиния е против? — запита Ипек.
Очите на Кадифе, вперени в сестра й, казваха „татко те чува“. Погледнаха към баща си и се досетиха, че обляният в сълзи Тургут бей внимателно следи шепота им и че е чул името на Тъмносиния.
— Ако не възразявате, татенце, ние тук искаме да си поговорим като сестри — извини се Кадифе.
— Вие, както винаги, сте по-умни от мене — заключи Тургут бей. Излезе от стаята, ала не притвори вратата.
— Добре ли си премислила, Кадифе?
— Добре съм премислила.
— Знам, че добре си премислила — каза Ипек. — Но няма да можеш повече да се видиш с него.
— Не мисля — рече предпазливо Кадифе. — Пък и съм му ужасно ядосана.
Ипек с болка си представи продължителната, тайна връзка на Кадифе и Тъмносиния, връзка, изпълнена с ярости, помирения, трепети и превратности. Колко години? Не знаеше точно, а и не искаше вече да се пита колко дълго Тъмносиния бе поддържал връзка и с двете едновременно. Обзета от обич, за миг си помисли, че в Германия Ка ще я накара да забрави Тъмносиния.
В един от онези интуитивни мигове, случващи се само между сестри, Кадифе усети какво си мисли Ипек и каза:
— Ка ужасно ревнува от Тъмносиния. Много е влюбен в теб.
— Не ми се вярваше, че за тъй кратко време толкова се е влюбил в мен. Сега обаче вярвам.
— Замини с него в Германия.
— Щом се върна вкъщи, ще си приготвя куфара — рече Ипек. — Вярваш ли, че с Ка наистина бихме били щастливи в Германия?
— Вярвам — отвърна Кадифе. — Ама престани да му говориш за миналото си. И без друго знае доста неща, пък и предугажда, че има и още.
Ипек изпита озлобление към триумфалния тон на Кадифе, който трябваше да подскаже, че познава живота по-добре от сестра си.
— Говориш така, сякаш щом пиесата свърши, повече няма да се завърнеш у дома.
— Аз, разбира се, ще се върна — рече Кадифе. — Но струва ми се, че ти си тръгваш веднага.
— Имаш ли идея къде би могъл да е Ка?
Спогледаха се, Ипек долови, че и двете са уплашени от това, което им мина през ума.
— Трябва вече да тръгвам — каза Кадифе. — Да се гримирам.
— Повече се радвам, че ще се отървеш от лилавото си непромокаемо палто, отколкото, че ще си откриеш главата — подхвърли Ипек.
С танцова стъпка Кадифе развя полите на старото си палто, спускащо се до петите й като чаршаф. Когато забелязаха, че това предизвика усмивката на Тургут бей, който наблюдаваше дъщерите си през открехнатата врата, те се прегърнаха и разцелуваха.
Вероятно Тургут бей отдавна бе приел, че Кадифе ще се появи на сцената. Този път нито се разплака, нито даде някакъв съвет. Прегърна и целуна дъщеря си, и му се дощя вече да се е измъкнал от множеството в театралната зала.
С надеждата, че ще види Ка или някого, когото би могла да попита за него, Ипек зорко се взираше в хората пред входа на театъра и по пътя на връщане, ала никой така и не привлече вниманието й. След време ми каза: „Колкото по някакви незнайни причини Ка бе песимист, толкова по някакви други, идиотски причини, аз бях оптимистка през четирийсет и петте минути след неговото излизане.“
Тургут бей тутакси се отправи към телевизора в очакване на пиесата, за която постоянно съобщаваха, че ще бъде предавана на живо, а Ипек се захвана да си подготвя куфара за Германия. Докато се чудеше къде се бави Ка, тя се опитваше да си представи колко щастливи ще бъдат в Германия и подбираше от долапа дрехи и вещи. Въпреки предположението, че „в Германия има по-качествени стоки“, тя, убедена, че едва ли би свикнала с германските, сложи в друг куфар заделените преди това неща и докато натъпкваше чорапите и бельото си, съвсем инстинктивно погледна през прозореца — забеляза приближаващия се към хотела военен камион, който на няколко пъти досега бе идвал за Ка.