12 от сура Светлината?“ („Да, в този айят съвсем ясно е отбелязано, че жените трябва да си покриват главите, дори да крият лицата си.“) „Казахте го много красиво и правилно, жив и здрав да сте, учителю! В такъв случай мога ли да ви задам един въпрос? Как съвместявате повелята на Аллах и недопускането на нашите момичета с покрити глави в института?“ („Недопускането на момичета с покрити глави в учебните стаи, дори в учебните сгради е разпореждане на нашата секуларистка държава.“) „Извинете учителю, ама мога ли да ви задам един въпрос: повелята на държавата по-висша ли е от повелята на Аллах?“ („Хубав въпрос. Но в една секуларистка държава това са различни неща.“) „Съвсем правилно го казахте, дайте, учителю, да ви целуна ръка. Не се бойте, учителю, подайте я, с удоволствие ще ви целуна ръката. Ох. Благословен да е Аллах. Разбрахте вече колко ви уважавам. Сега мога ли, учителю, да ви задам един въпрос?“ („Разбира се, заповядайте.“) „Секуларизмът, учителю, означава ли безбожие?“ („Не.“) „Тогава защо, оправдавайки се със секуларизма, не допускат в учебните заведения нашите вярващи момичета, които изпълняват единствено религиозните си потребности?“ („Господи, синко, дебатирането по темата няма да доведе доникъде. Истанбулските телевизии по цял ден обсъждат тия въпроси и какво? Нито девойките се разделят със забрадките, нито държавата ги допуска в учебните заведения облечени така.“) „Добре, мога ли, учителю, да ви задам един въпрос? Простете ми, ама да отнемеш правото на образование на забрадените момичета, на нашите приучени към усилен труд работни, възпитани и покорни момичета, това дали е в съгласие с Конституцията, която дава свобода на образованието и религията? Моля ви да ми отговорите, учителю, по съвест.“ („Ами след като момичетата са тъй покорни, да открият главите си. Как се казваш, синко, къде живееш, какво работиш?“) „Работя, учителю, в чайна «Шенлер», дето е в съседство с прочутата в Токат баня «Перване». Приготвям чая. Името ми е без значение. И по цял ден слушам радио «Байрак». И като ми влезе в главата някоя извършена срещу вярващите несправедливост, и понеже, учителю, живея в демократична държава и понеже съм свободен човек, който се вслушва в гласа на разума, хващам автобуса и заминавам, без значение къде се е случило това в Турция, изправям се пред човека, дето ми е влязъл в главата, и право в очите го питам за тая несправедливост. Ето защо, учителю, моля да ми отговорите на един въпрос. Повелята на Държавата по-висша ли е от повелята на Аллах?“ („Тези дебати не водят доникъде, синко. Ти в кой хотел си отседнал?“) „Ама ти какво, полицията ли ще уведомяваш? Нямай страх от мен, учителю. Не членувам в никоя религиозна организация. Отвращавам се от тероризма и вярвам в сблъсъка на идеите и в любовта на Аллах. Всъщност по тази причина, щом сблъсъкът на идеите приключи, аз, въпреки че съм доста нервен човек, никого не докосвам с пръст. Настоявам единствено за отговор на следния въпрос. Извинявайте, учителю, ама съвестта ви не се ли измъчва заради страданието, което причинявате на онези момичета пред институтските врати, въпреки че пределно е ясно казаното в сурите вернуться
Айятите са знамения в Свещения Коран, съдържащи се в сурите. — Б.пр.