Кадифе бе стигнала до крайния предел на силите си, бе се мобилизирала, за да изслуша Ипек. Ипек пък забеляза, че едва сега сестра й започва да осъзнава гибелта на Тъмносиния.
Кадифе покри с длани лицето си и се разплака. Ипек я прегърна, разплака се и тя. Докато тихичко хлипаше, с частица от съзнанието си Ипек усещаше, че не плачат по една и съща причина. На няколко пъти бяха плакали по този начин — бе по времето, когато и двете не бяха в състояние да се откажат от Тъмносиния и се срамуваха от своето съперничество. Сега Ипек чувстваше, че е дошъл краят на цялата тая неразбория: нямаше да се раздели с Карс. За миг се усети остаряла. Да остарееш и да се смириш, да станеш до такава степен мъдър, че да не желаеш нищо от света: осъзна, че ще съумее да го постигне.
Повече я разтревожи ридаещата Кадифе. Забеляза, че сестра й изпитва по-силна и по-смазваща болка. За миг душата й потръпна от благодарност, че не е на нейното място, или може би от усещането за възмездие, и начаса се засрами. Стопаните на Народния театър бяха пуснали музиката, която предлагаха на зрителите през антрактите на кинопрожекциите, та да се вдигнат продажбите на газирани напитки и леблебия: звучеше „Baby come closer, closer to me“, за първи път бяха чули тази песен в ранната си младост в Истанбул. Тогава и двете искаха да усвоят перфектно английския; и двете не успяха. Ипек видя, че щом сестра й чу песента, се разрида още по-силно. През открехнатата завеска забеляза как в другия полутъмен край на стаята баща й и Сунай са подхванали някакъв разговор и как приближилата се към тях Фунда Есер пълни чашите им с коняк.
— Кадифе ханъм, аз съм полковник Осман Нури Чолак — избоботи среден на ръст военен, който недодялано дръпна завеската и поздрави, покланяйки се доземи със заимстван от филмите жест. — Ханъмефенди, как бих могъл да облекча болката ви? Ако не желаете да си откриете главата, мога да ви съобщя следната радостна вест: пътищата вече са отворени, не след дълго в града ще навлязат армейските сили.
По-късно Осман Нури Чолак щеше да припомни тия си думи, за да докаже пред военния съд, че се е опитал да спаси града от глупавите военни, от превратаджиите.
— Благодаря, ефенди, чувствам се отлично — отвърна Кадифе.
По движенията й Ипек подразбра, че Кадифе вече е успяла да прихване нещо от престореността на Фунда Есер. От друга страна се възхищаваше на усилието й да се съвземе. Със сетни сили Кадифе се изправи; изпи чаша вода и заброди из просторната стая като привидение.
Трето действие започна и Ипек се опита да задържи баща си далеч от Кадифе, но в последния момент той се приближи към нея.
— Не бой се — рече й той, имайки предвид Сунай и колегите му. — Те са модерни хора.
В началото на трето действие Фунда Есер изпя народна песен за изнасилената жена. Това привлече към сцената вниманието на по-ниско „интелектуалната“ и несведуща публика. Фунда Есер се държеше както винаги — от една страна лееше сълзи и ругаеше мъжкото племе, а от друга подслаждаше всичко, дето я сполиташе. След двете народни песни и пародията на реклама, разсмиваща предимно децата (рекламата показваше, че продуктите на „Айгаз“ са правени от пръдня), сцената бе затъмнена и на нея изникнаха двама войници, предизвикали спомена за въоръжените войници на сцената от преди два дни, към финала на пиесата. В средата на сцената инсталираха бесилка, а в залата настъпи изнервяща тишина. Видимо накуцващият Сунай и Кадифе се насочиха към бесилката.
— Не мислех, че събитията ще се развият тъй главоломно — каза Сунай.
— Това признание ли е, че не постигнахте, каквото желаете, или, понеже вече сте остарял, си търсите повод да умрете изискано? — обърна се към него Кадифе.
Ипек видя — Кадифе полага страхотни усилия, за да изпълнява ролята си.
— Много сте проницателна, Кадифе — каза Сунай.
— Това плаши ли ви? — гневно и напрегнато отвърна Кадифе.
— Да! — закачливо отговори Сунай.
— Плаши ви не моята проницателност, а това че съм личност — изрече Кадифе. — Защото в нашия град мъжете се плашат не от проницателността на жените си, а от тяхното непокорство.
— Тъкмо напротив — отвърна Сунай. — Вие, жените, си казвате: правим тази революция, защото сме непокорни като европейките. Ето защо искам сега да си откриете главата.
— Ще си открия главата — отсече Кадифе. — И за да ви докажа, че няма да го сторя нито под ваше давление, нито за да подражавам на европейките, след това ще се обеся.