— Но вие отлично знаете, че европейците ще ви акламират, задето сте се държала като личност и сте се обесила като личност, нали така, Кадифе? Вашето пламенно поведение по време на тъй наречената тайна среща в хотел „Асия“, където е било изготвено изявлението за германския вестник, не е останало незабелязано. Говори се, че вие организирате самоубиващите се момичета, както и момичетата с тюрбани.
— Момичето, което се бореше за правото си да носи забрадка, е само едно. Казваше се Теслиме — отвърна Кадифе.
— Сега вие ще бъдете второто…
— Не, аз ще си открия главата, преди да се самоубия.
— Добре ли го премислихте?
— Да. Много добре го премислих.
— В такъв случай би трябвало да сте премислили и това: самоубийците отиват в Ада. Какво пък, значи най-спокойно ще ме убиете, тъй като си казвате: и така, и така отивам в Ада.
— Не — прекъсна го Кадифе. — Не вярвам, че след като се самоубия, ще отида в Ада. Ще те убия, както се очиства микроб, както се очиства враг на народа, на вярата и на жената!
— Вие сте смела и пряма, Кадифе. Но нашата вяра забранява самоубийството.
— Така е. В сура Жените от Свещения Коран е казано: „И не убивайте сами себе си!“ — рече Кадифе. — Само че не е казано в смисъл, че имащият сила за всичко Аллах няма да прости на самоубилите се момичета и ще ги изпрати в Ада.
— Тоест, поемате по пътя на преиначаването.
— Вярно е дори тъкмо обратното. Някои девойки в Карс се самоубиха, защото не им позволяваха да покриват главите си, както те го желаеха. Великият Аллах е справедлив и вижда теглилата им. С любовта към Аллах в сърцето си и аз като тях ще се лиша от живота си, понеже за мен място в Карс няма.
— Нали знаете, Кадифе, че ще разгневите религиозните водачи, които и в сняг, и в бури пристигат тук, за да четат молитви, за да помагат на отчаяните жени в сиромашкия Карс да не се самоубиват?… Пък и Коранът…
— Няма да споря за вярата си нито с атеист, нито с човек, който от страх се преструва на вярващ. Време е вече да приключваме със спектакъла.
— Права сте. Всъщност аз отворих тая тема не за да ровичкам във вашата духовност, а да не би да се откажете от намерението преспокойно да ме убиете, поради своя страх от Ада.
— Не се притеснявайте изобщо. Преспокойно ще ви убия.
— Прекрасно — рече Сунай с разбиращ глас. — Нека споделя с вас най-важния извод, до който стигнах в двайсет и пет годишната си театрална кариера. Нашите зрители не са в състояние да изтърпят толкова продължителен диалог в нито една пиеса. Ако желаете, нека преминем към действие, без да протакаме нещата.
— Така да е.
Сунай измъкна същия оня пистолет от Къръккале и го показа както на Кадифе, така и на зрителите.
— Сега вие ще си откриете главата. След което ще ви връча това оръжие и вие ще ме застреляте… Понеже подобно нещо се случва за първи път в предаване на живо, нека още веднъж поясня на нашите зрители какъв е замисълът…
— Да не протакаме повече — отсече Кадифе. — Втръсна ми да слушам мъже, които обясняват защо девойките се самоубиват.
— Права сте — отвърна Сунай, подмятайки пистолета в ръката си. — Все пак искам да изтъкна две неща. Онези, дето са били подмамени от вестникарските клюки, както и зрителите пред телевизионните екрани, дето следят предаването на живо, не бива да се боят. Погледнете, Кадифе, това е пълнителят на моя пистолет. Както сама се убеждавате, той не е зареден. — Извади пълнителя, показа го на Кадифе и го напъха обратно в пистолета. — Убедихте се, че е празен — изрече той като велик факир.
— Да.
— Нека се уверим още веднъж — продължи Сунай. — Пак извади пълнителя и пак го показа на зрителите като факир, сочещ ту цилиндъра, ту заека, след което го върна в пистолета. — Ето ги моите последни думи. Преди малко споменахте, че ще ме убиете преспокойно. Вероятно ме ненавиждате, тъй като организирах военен преврат и тъй като съм човек, който стреля срещу хората, задето не приличат на европейците, само че държа да знаете, че всичко това го върша тъкмо в името на хората.
— Хубаво — каза Кадифе. — А сега ще си открия главата. Моля всички да гледат.
По лицето й за секунда пробяга изражение на болка и тя с простичко движение смъкна забрадката от главата си.
Залата онемя. Сунай изгледа налудничаво Кадифе, сякаш тя бе извършила нещо най-неочаквано. И двамата се обърнаха към публиката като непохватни актьори, които не знаят следващите си реплики.