Цял Карс с възхита се взря в дългата, кестенява, фантастична коса на Кадифе. Набрал кураж, операторът за първи път приближи кадъра, фокусирайки го върху Кадифе. На лицето и се изписа срам, какъвто би изпитала жена, разтворила дрехата си сред тълпата. Беше очевидно, че страда.
— Ако обичате, дайте ми оръжието! — в гласа на Кадифе се долови нетърпение.
— Заповядайте — Сунай хвана пистолета за дулото и го подаде на Кадифе. — Спусъкът се дърпа оттук.
Когато Кадифе взе оръжието, Сунай се изсмя. Цял Карс очакваше, че ще продължи да говори. Убеден, вероятно, в същото, Сунай каза:
— Фантастична коса имате, Кадифе. Ревнувам я от останалите мъже.
Ала Кадифе дръпна спусъка.
Отекна изстрел. Карс се стресна повече от това, че тялото на Сунай се сгърчи и той рухна на пода като труп, отколкото от самия изстрел.
— Колко е глупаво всичко! — промълви Сунай. — Те не разбират от модерно изкуство, те никога няма да бъдат модерни!
Зрителите очакваха дълъг предсмъртен монолог от Сунай, ала Кадифе сведе пистолета над него и стреля още четири пъти. Всеки път тялото на Сунай се сгърчваше, подскачаше и отново се просваше на пода, сякаш изпитваше все по-силна болка. Четвъртият изстрел бе произведен с изключителна бързина.
След четвъртия изстрел зрителите, очакващи от него смислена, отвъд имитацията на смърт предсмъртна тирада, щом забелязаха обляното в кръв лице на Сунай, изгубиха всякаква надежда. Нурие ханъм, за която истинността на събитията и на ефектите имаше не по-малко значение от текста, бе скочила с намерение да аплодира Сунай, ала стресната от окървавеното му лице, си седна на мястото.
— Май го убих! — обърна се към зрителите Кадифе.
— И добре стори — викна откъм задните редове младеж от кораническия лицей.
Силите на сигурността до такава степен бяха обсебени от извършеното на сцената престъпление, че нито забелязаха къде точно седи нарушилият тишината младеж, нито се емнаха подире му. Учителката Нурие ханъм, която два дни с възхита бе гледала Сунай по телевизията и се бе настанила на първия ред, за да го види на всяка цена отблизо, зарида и тогава не само присъстващите в залата, а и всички карсци проумяха, че събитията, случващи се на сцената, са абсолютно реални.
Завтеклите се един към друг с комични и нелепи стъпки двама войници задърпаха краищата на завесите, докато успеят да ги съберат.
44
Днес никой тук не обича Ка
Четири години по-късно в Карс
Щом завесите бяха спуснати, З. Желязната ръка и другарите му арестуваха Кадифе в името на „нейната сигурност“, измъкнаха я на булевард „Кючюк Кязъмбей“ през задния изход, качиха я във военно транспортно средство и я отведоха в старото убежище сред централния гарнизон, където бе гостувал в своя сетен ден Тъмносиния. Няколко часа по-късно отвориха пътищата за Карс, армейските подразделения настъпиха, за да потушат „малкия преврат“ и навлязоха в града, без да им бъде оказана никаква съпротива. За проявена немарливост спрямо събитията временно бяха отстранени заместник-валията, командирът на дивизията и други управници, независимо от протестите им, че били работили за „държавата и народа“, а шепата военни, сътрудничили на „превратаджиите“, както и агентът от МИТ бяха арестувани. Едва три дни по-късно Тургут бей и Ипек успяха да посетят Кадифе. Когато Тургут бей узнал, че Сунай действително е починал на сцената по време на събитието, той, макар и опечален, моментално се задействал да отведе дъщеря си вкъщи с надежда да не се случи нещо лошо на Кадифе, не успял и доста след полунощ, под ръка с по-голямата си дъщеря се завърнал у дома по безлюдните улици, а тя, обляна в сълзи, се заела да опразва куфара си и да нарежда дрехите си обратно в долапа.
Повечето карсци, проследили случилото се на сцената, научиха на сутринта, след прочитането на „Серхат шехир“, че Сунай действително е починал, без да изпита голямо страдание. Изпълнилите Народния театър зрители, обзети от подозрения, безмълвно се разотишли след спускането на завесата, а телевизията не споменала повече нищо за събитията от последните три дни. Карсци бяха навикнали по време на извънредни положения държавата или спецотрядите да преследват „терористи“ из улиците, да организират щурмове и да правят изявления, ето защо много скоро престанаха да възприемат тия три дни като специфичен отрязък от време. Всъщност още на другата сутрин Генералният щаб се разпоредил да се започне административно разследване, задействал се и Инспекторатът към Министерския съвет и цял Карс заобсъждал „театралния преврат“ като събитие, свързано не с политиката, а със сцената и изкуството. Как ли, макар Сунай Заим пред очите на всички да поставил празен пълнител в пистолета, Кадифе е успяла да го убие със същия този пистолет?