Вечерта бе напреднала. Вървейки бавно под снега като самотен и нещастен странник, аз се върнах в стаята си доста преди часа за влака и си приготвих куфара, за да се измъкна от хотела, без да се срещам с никого. Като минах през кухнята, се запознах с агента Саффет, когото Захиде всяка вечер продължаваше да гощава с чорба. Вече бил пенсионер, познал ме, понеже снощи ме гледал по телевизията, и имал да ми казва нещо. Седнахме в „Бирлик“ и той ми съобщи, че все още изпълнява отделни поръчки за държавата. Никой агент в Карс не можел да бъде същински пенсионер: усмихна ми се и каза, че е любопитен да узнае с каква цел съм пристигнал, дали за да раздразня разузнавателните служби (дали заради „арменските събития“, дали заради кюрдите, дали заради бунтовниците, заради религиозните групировки или заради политическите партии?) и че дам ли му някаква информация, ще изкара някоя и друга пара.
Притеснен, споменах за Ка, припомних му, че е следял всяка стъпка на приятеля ми и го разпитах за него.
— Беше много добър човек, обичаше хората и кучетата — рече той. — Ама умът му беше в Германия, беше доста затворен. Днес никой тук не го обича.
Умълчахме се задълго. Попитах го и за Тъмносиния с надеждата, че знае нещо и научих как преди година от Истанбул пристигнали в Карс някакви хора и разпитвали за Тъмносиния, точно както аз съм разпитвал за Ка. Саффет ми каза, че младите ислямисти, врагове на държавата, положили неимоверни усилия да открият гроба на Тъмносиния: останали с празни ръце; по всяка вероятност, за да няма гроб за поклонение, покойникът е бил изхвърлен от самолет в морето. Фазъл, който седеше на нашата маса потвърди, че чул от старите си другари от кораническия лицей същите слухове — младите ислямисти избягали в Германия, понеже се сетили, че Тъмносиния непрекъснато се „преселвал“ от едно място на друго, създали радикална ислямистка групировка в Берлин, която се разраснала и написали в първия брой на издаваното в Германия списание „Хиджрет“, че ще отмъстят на виновниците за смъртта на Тъмносиния. Предположихме, че Ка е бил убит от тях. Погледнах към сипещия се вън сняг и се размечтах — представих си как единственият екземпляр на книгата „Сняг“, написан от ръката на Ка, се намира в ръцете на някой от тези берлински последователи на Тъмносиния.