6
Любовта, религията и поезията
Печалният разказ на Мухтар
Оставяйки го пред пасажа „Халил паша“, Ипек пое към хотела, а Ка се качи по стълбите на втория етаж, макар че не се отби веднага в Областната централа на Партията на благоденствието; помота се из оживените коридори на пасажа сред безработни, чираци и лентяи. Пред очите му все още бе агонизиращият директор на Педагогическия институт, изпитваше чувство на разкаяние, на вина, идеше му да звънне по телефона на заместник-директора на полицията, с когото разговаряха заранта, на вестник „Джумхуриет“, на някой познат, на когото и да било, ала така и не откри телефон.
По същата причина се вмъкна в помещението, на чиято врата висеше табелка „Дружество на любителите на животните“. Тук телефон имаше, но в момента беше зает. Пък и не беше чак толкова сигурен дали вече желае да се обажда. Мина през открехнатата врата в другия край на помещението и се озова в салон, насред който имаше малък ринг за бой с петли, а по стените бяха окачени снимките на петли. Там, в салона за бой с петли, Ка с ужас установи, че е влюбен в Ипек и че тази любов ще бележи остатъка от живота му.
Един от заможните любители на боевете с петли твърде ясно си спомняше как в него ден, в него час Ка влязъл в дружеството, как приседнал замислен на една от опасващите ринга скамейки за зяпачите. Изпил чаша чай и се зачел в окачените на стената, изписани с едри букви правила за боя с петли.
Не се пипа, без изричното позволение на собственика, петел, изкаран на ринга.
За окончателно победен се счита петелът, който три пъти поред е паднал и не кълве.
На петел, чийто шип се е счупил до 3-тата минута, а някой от ноктите му — до 1-та минута, се прави превръзка.
Ако по време на боя съперникът на паднал върху ринга петел го клъвне по шията, падналият петел се изправя и боят продължава.
При спиране на електрическия ток се изчаква петнайсет минути и ако дотогава токът не дойде, боят се анулира.
Беше два и петнайсет, когато Ка напусна „Дружеството на любителите на животните“ с мисълта как да отвлече Ипек и да я отведе от Карс. Областната централа на Партията на благоденствието се намираше на същия етаж, а през две врати бе адвокатската кантора на Музаффер бей, бивш кмет от Народната партия — лампите в кантората му току-що бяха угаснали. (Тук се намираха заведенията „Достлар чай еви“ и „Йешил терзи“.) На Ка, кой знае защо, му се струваше, че сутрешната му среща с адвоката се бе случила твърде отдавна и сега, слисан, че с него са в една и съща сграда, в един и същ коридор, Ка влезе в централата на партията.
За последно бе виждал Мухтар преди дванайсет години. Прегърнаха се, разцелуваха се — забеляза, че Мухтар е пуснал шкембе, че е побелял и оплешивял, ала в крайна сметка така и очакваше да бъде. Както и през студентските си години, Мухтар не се отличаваше с нищо особено и цигарата все тъй продължаваше да виси в крайчеца на устата му.
— Убиха директора на Педагогическия институт — каза Ка.
— Не е починал, току-що съобщиха по радиото. А ти откъде знаеш?
— И той като нас беше в сладкарница „Йени хаят“, откъдето ти се обади Ипек — отвърна Ка и разказа случилото се като очевидец.
— Обадихте ли се в полицията? — попита Мухтар. — И после какво?
Ка обясни, че Ипек си е тръгнала за вкъщи, а самият той направо дошъл тук.
— До изборите остават пет дни, съвсем очевидно е вече, че ги печелим и държавата плете какви ли не интриги срещу нас — каза Мухтар. — Партийната ни политика е да закриляме нашите сестри с тюрбани из цялата страна. А ето, когато са простреляли тоя подлец, прокудил момичетата от института, свидетелят, без да уведоми полицията, тича право в партийната ни централа. Деликатна ситуация. Моля те, обади се оттук в полицията и им разкажи всичко. — С гостоприемството на възгордял се собственик Мухтар подаде телефонната слушалка на Ка, Ка я пое, а той надзърна в някакъв бележник и набра номера.
— Познавам заместник-директора по сигурността — каза Ка.
— Откъде го познаваш? — попита Мухтар с недоверие, което подразни Ка.
— Заранта вестникарят Сердар бей ме отведе най-напред при него — докато изричаше тия думи, телефонистката от централата го свърза със заместник-директора. Описа фактите, на които бе станал свидетел в сладкарница „Йени хаят“ така, сякаш ги преживяваше наново. Мухтар с доста несръчни движения стори две забързани, предпазливи крачки и сведе ухото си до слушалката, та да чуват едновременно. Ка леко отдръпна слушалката от ухото си и я приближи до неговото. Сега всеки усещаше дъха на другия. Ка не разбираше защо Мухтар държи да чуе разговора му със заместник-директора по сигурността, но предусещаше, че така ще е по-добре. На два пъти описа дребната фигура на нападателя, чието лице така и не успя да зърне.