8
Самоубиецът е грешник
Историите на Тъмносиния и на Рустам
Докато Ка чакаше срещу книжарница „Теблиг“, снегът се усили. И тъкмо когато, притеснен от чакането и от необходимостта непрекъснато да изтръсква снега от главата си възнамеряваше да се върне в хотела, Ка забеляза на отсрещния тротоар под бледата светлина на лампата да върви брадат младеж. Различи червения цвят на такето му, побеляло от снега, а сърцето му ускори своя ритъм — и го последва.
Извървяха булевард „Кязъм Карабекир“ — кандидатът за общински кмет от Отечествената партия бе обещал да го превърне, по истанбулски маниер, в зона за пешеходци, — сетне кривнаха по „Фаикбей“ и след още две преки свиха вдясно, за да стигнат до площад „Истасион“. Извисилият се насред площада паметник на Кязъм Карабекир едва се забелязваше през снегопада и в тъмното приличаше на огромен сладолед. Ка последва брадатия младеж, който влезе в гарата. Чакалнята беше пуста. Ка машинално се озова на перона. Достигна края му — стори му се, че в мрака съзира младежа и боязливо пое покрай релсите. Ако сега го застреля някой, помисли си той, не ще открият тялото му чак до пролетта, ала внезапно се озова лице в лице с брадатия младеж с такето.
— Никой не ни следи — произнесе той. — Все още имаш време да се откажеш. В противен случай идваш с мене, ама оттам насетне си държиш езика зад зъбите. От устата ти никога не трябва да излезе как си стигнал дотук. Краят на предателите е смърт.
Дори последните думи не стреснаха Ка, гласът бе смешноват и възтънък. Продължиха покрай железопътните релси, покрай силоза чак до улица „Яхнилер“ — младежът му показа в кой апартамент да влезе и кой звънец да натисне.
— Не се дръж неуважително към Майстора. Не го прекъсвай, а приключите ли, тръгвай си, без да се помайваш.
Освен с прозвището „Тъмносиния“, разбра Ка, сподвижниците му го наричали и „Майстора“. Впрочем Ка поначало не знаеше за Тъмносиния повече от това, че е политически ислямист и че е популярен. Преди години в Германия бе прочел в турските вестници, че Тъмносиния е омърсен от някакво престъпление. По принцип най-голям процент сред убийците се падаше на политическите ислямисти, но дотогава никой не беше успял да се прочуе. Тъмносиния обаче се прочу заради хрумването си да убие издокарания в крещящо обагрени дрехи водещ на една телевизионна игра с парична награда в малък телевизионен канал — това женствено конте непрекъснато унижавало „невежите“ с непристойни и груби шегички. Веднъж, по време на предаваната на живо телевизионна игра, както иронизирал бедния и глуповат участник в играта, саркастичният водещ Гюнер Бенер19 с лице, цялото осеяно с бенки, се изтървал и изтърсил нещо непристойно за Пророка; шегата, предизвикала гнева на неколцината дремещи пред телевизионните екрани религиозни зрители щяла да бъде забравена, ала Тъмносиния разпратил писма до всички истанбулски вестници — заплашвал телевизионния водещ, че не се ли покае и не се ли извини в същото предаване, ще бъде убит. Привикналата с подобни заплахи истанбулска преса едва ли щяла да публикува това писмо, но малък телевизионен канал, провеждащ подбудителска секуларистка политика, излъчил предаване с Тъмносиния с цел да информира общественото мнение до каква степен са побеснели въоръжените политически ислямисти — там той повторил в доста преувеличена степен заканите си. Предаването имало небивал успех и Тъмносиния, в ролята на „ислямиста с озверял поглед и сатър в ръката“, се появил и по други телевизионни канали. Прокуратурата го обвинила, че открито отправя „смъртна заплаха“ и се заели да го издирват — ето защо тъкмо когато се сдобил с внезапната си известност, Тъмносиния се покрил; отчитайки интереса на общественото мнение към това събитие, във всекидневното си предаване на живо Гюнер Бенер ненадейно направил предизвикателното изявление, че „не се страхува от ретроградните психопати, врагове на Ататюрк и Републиката“; ден по-късно в Измир, в луксозната хотелска стая, дето бил отседнал заради своята програма, той бил удушен със собствената си вратовръзка, с десен на плажни топки, с която се явявал във въпросното предаване. Въпреки алибито си, че в същия ден и час изнасял в Маниса сказка в защита на момичетата с тюрбани, Тъмносиния взел да страни от медиите, огласили събитието и прославили го из цялата страна, и продължил да се укрива. Тъмносиния изчезнал от хоризонта задълго, понеже през онези дни част от ислямистката преса го нападала точно колкото и секуларистката — показвал бил, че ръцете на политическия ислям са окървавени, бил се превърнал в дъвка за секуларистката преса, бил замаян от славата и от медиите по недостоен за един ислямист начин, бил станал агент на ЦРУ. Все по същото време в ислямистките среди тръгнали слуховете, че геройски се биел със сърбите в Босна и с руснаците в Грозни, само че според други всичко това били абсолютни измишльотини.