— Приемате или осъждате случилото се? — попита Ка с журналистическа предпазливост.
— Не политиката ме доведе в Карс — отвърна Тъмносиния. — Дойдох, за да преустановя нарастващите самоубийства — изведнъж обхвана раменете на Ка, притегли го към себе си и го целуна по двете бузи. — Ти си един дервиш, подложил се на изпитанието на поезията. Ти не можеш да бъдеш инструмент в ръцете на хората, желаещи да причинят зло на мюсюлманите, на онеправданите. Идвайки тук в този сняг, ти ми се довери, както ти се доверих и аз. В знак на благодарност ще ти разкажа една поучителна история — полузакачливо, полустрого той впери очите си в Ка. — Да ти я разкажа ли?
— Разкажи я.
— Живял някога в Иран неуморим воин, нямащ равен на себе си. Всички го познавали и обичали. И ние, като хората, дето са го обичали, ще го наричаме днес Рустам20. Веднъж, докато ловувал, той изгубил най-напред пътя, а после, докато спял през нощта — и коня си Ракш. Трябва, рекъл си, да намеря Ракш и така, без да усети, навлязъл във вражите земи, в страната Туран21. Ала понеже славата му се придвижвала по-бързо от него, с Рустам се отнесли много добре, щом го познали. Туранският шах го приел като личен гост и вдигнал в негова чест пиршество. Подир вечерята, когато Рустам се оттеглил в покоите, влязла при него шахската щерка и му признала любовта си. Казала му, че иска дете от него. И къде със слова, къде с красота успяла да го убеди; любили се. На заранта Рустам се завърнал в страната си, ама оставил — като свой знак — за бъдещия си потомък един налакътник. Родило се момче, и го нарекли Сухраб, така ще го наричаме и ние, и подир години младежът научил от майка си, че негов баща е легендарният Рустам, и рекъл: „Ще ида в Иран, ще сваля от трона жестокия ирански шах Кей Кавус и на негово място ще възкача баща си… Сетне ще се върна в Туран, ще сваля от трона жестокия шах Ефрасияб и на негово място ще възкача себе си! Тогава баща ми Рустам и аз ще управляваме справедливо Иран и Туран, сиреч — целия свят!“ Тъй рекъл простодушният добросърдечен Сухраб, ама нямало как да знае, че враговете му са по-вероломни и по-лукави от него. Туранският шах Ефрасияб, макар да бил наясно с намерението му да воюва с Иран, го подкрепил, но за да му попречи да познае баща си, изпратил шпиони в армията му. След коварства и интриги, след неведомите игри на злата съдба и на великия Аллах, без да се разпознаят, тъй като били целите в брони, баща и син се изправили един срещу друг на бойното поле, начело на армиите си. Рустам всъщност винаги криел кой е зад своята броня, за да не позволи на противника да се мобилизира. По детски добросърдечният Сухраб, който не се ръководел от нищо друго, освен от това баща му да се възкачи на иранския престол, дори не обърнал внимание с кого му предстои да се сражава. Ето как тези две прекрасни души, тези двама велики воини, баща и син, под погледите на своите войници се хвърлили напред с изтеглени саби.
Тъмносиния замълча. Сетне като дете, без да гледа в очите Ка, рече:
— Въпреки че съм чел стотици пъти историята, винаги, когато стигна до този момент, сърцето ми се разтуптява. В началото, знам ли защо, се идентифицирах със Сухраб, комуто предстоеше да убие баща си. Кой иска да убие собствения си баща? Коя душа би изтърпяла мъките на подобна вина, товара на подобен грях? А какво да говорим за по детски добросърдечния Сухраб! Значи единственият начин да го убие е да не знае, че това е баща му.
Докато аз се отдавах на размисли, двамата противници в брони захващаха битката, водеха я с часове и облени в пот и в кръв вече се готвеха да се оттеглят, без да се излъчи победител. В нощта на този първи ден умът ми се ангажираше колкото със Сухраб, толкова и с баща му и докато сякаш за първи път четях продължението на историята, аз се вълнувах и си представях, преизпълнен с надежда, как непобедимите баща и син ще се измъкнат от положението.
Ето го и вторият ден: армиите пак се подреждат една срещу друга, покритите с брони баща и син пак се хвърлят напред и влизат в безмилостна схватка. Същия този ден те се сражават дълго и съдбата — това ли е съдбата? — се усмихва на Сухраб: съборил той Рустам от коня и го проснал под себе си. Измъкнал своя кинжал и тъкмо да го прониже смъртоносно, приближават се към него, за да му кажат: „В Иран съществува традиция първия път да не се отсича главата на врага. Не го убивай, неразумно е.“ И Сухраб не убива баща си.
И тук съвсем се обърквам. Душата ми се изпълва с обич към Сухраб. Какъв е смисълът на съдбата, която Аллах отрежда за бащата и сина? Вместо чаканата с интерес от мен битка на третия ден, всичко ще приключи внезапно. Рустам успява да събори Сухраб от коня, с един замах на сабята си пробожда гърдите му и го убива. Ужасяващо смайваща е бързината на случващото се. По налакътника Рустам разбира, че е убил собствения си син, пада на колене, поема в прегръдките си тялото на своя син и заплаква.
20
Герой от поемата „Шахнаме“ (историческо описание на една династия) от персийския поет Абдулкасим Фирдоуси (ок. 940 — 1020). — Б.пр.
21
Митична страна от персийския епос, враждуваща с персите. По-късно започват да наричат Туран областта, населена с тюркски племена. — Б.пр.