Щом историята приключи, Ка се досети, че нещо подобно се разправяше измежду турските ислямисти в Германия. В края на разказа си Неджип не уточни коя е загадъчната книга, но Месут си спомни един-двама еврейски писатели (Ка не бе чувал за тях), тласкащи човек към атеизма, както и имената на неколцина коментатори — единият от тях щеше да бъде убит три години по-късно, — които бяха сред основните врагове на политическия ислям.
— Подстрекаваните от дявола атеисти се разхождат сред нас в търсене на мир и утеха, досущ като нещастния директор — заключи Месут. — И вие ли участвате в този конфликт?
— Не знам.
— Как тъй не знаете? — поизнервено рече Месут. — Не сте ли атеист?
— Не знам — отвърна Ка.
— Тогава кажете вярвате или не вярвате, че този свят, както и всяко нещо, както и сипещият се на парцали сняг са творение на всевишния Аллах?
— Снегът ми напомня за Аллах — отвърна Ка.
— Хубаво, ама вярвате ли, че снегът е творение на Аллах? — продължи да настоява Месут.
Настъпи тишина. Ка видя как черното куче през отворената врата изскочи на перона и щастливо се юрна под озарявания от бледата светлина на неоновите лампи сняг.
— Не ми отговори — каза Месут. — Човек, който познава и който обича Аллах, изобщо не се съмнява в съществуването му. Следователно ти си атеист, само дето не го изговаряш от притеснение. Ние си го знаехме и без друго. Тъй че ще ти задам въпроса на Фазъл. Измъчваш ли се така, както онзи нещастник атеист от разказа? Приисквало ли ти се е да се самоубиеш?
— Страхувам се да се самоубия, независимо от терзанията си — отвърна Ка.
— И каква е причината? — попита Фазъл. — Понеже държавата го забранява, тъй като човекът бил най-висшето създание? Те и това, че човекът е велико творение, също го тълкуват погрешно. Кажи, моля те, защо се страхуваш да се самоубиеш?