Ка взе писмото и го захвърли настрана, без да го погледне.
— Невероятно съм щастлив — възкликна той. Ка вярваше, че само първични хора биха изрекли „невероятно съм щастлив!“, но сега изобщо не изпита срам. — Влез — покани той Ипек. — Невероятно красива си.
Ипек влезе със спокойствието на човек, познаващ хотелските стаи като свой собствен дом. На Ка му се стори, че времето, прекарано заедно, доста ги е сближило.
— Не знам как се получи — рече Ка, но може би заради теб ми дойде едно стихотворение.
— Състоянието на директора на Педагогическия институт се е влошило — каза Ипек.
— Това е хубава вест — щом човекът, когото смяташ за мъртъв, е жив.
— Полицията тършува навсякъде. В университетските общежития, в хотелите. Идваха и при нас, прегледаха списъка на регистрираните, разпитваха поотделно за всеки гост на хотела.
— Какво им каза за мен? Каза ли им, че ще се женим?
— Много си мил, но изобщо не ми е до това. Прибрали са Мухтар, били са го. После го пуснали.
— Заръча да ти предам, че иска пак да се ожените и е готов на всичко. Съжалява, че те е принуждавал да си покриваш главата.
— Мухтар и без друго непрекъснато ми го повтаря — отвърна Ипек. — Ти какво прави, след като те пуснаха от полицията?
— Скитах из улиците… — рече Ка и се заколеба.
— Хубаво, кажи де.
— Отведоха ме при Тъмносиния. Не бива да го споделям с никого.
— Наистина не бива — рече Ипек. — А пред него изобщо не споменавай за нас, за татко.
— Не го ли познаваш?
— Едно време Мухтар му се възхищаваше, няколко пъти ни е гостувал. Когато Мухтар започна да изповядва по-умерен и по-демократичен ислям, се отдалечи от него.
— Бил дошъл тук заради самоубиващите се момичета.
— Бой се от него и не продумвай нищо. По всяка вероятност полицията е монтирала микрофони там, дето е отседнал.
— Тогава защо не го спипат?
— Когато им е необходимо, ще го спипат.
— Хайде да избягаме от Карс.
В душата му се надигна един спотайващ се на ръба на щастието и нещастието страх — изпитвал бе същото в детските и младежките си години, щом се почувстваше изключително щастлив.
Разтревожен, Ка се опитваше да спре мига на щастието, за да не е голямо следващото го нещастие. Затова му се струваше, че може да отблъсне Ипек, която в този миг прегръщаше повече с тревога, отколкото с любов, че близостта им най-вероятно ще се превърне на пепел и че незаслуженото щастие ще се уталожи и приключи със заслужен отказ и презрение.
Случи се тъкмо обратното. Ипек също го прегърна. Изпитаха удоволствие от докосването, от прегръдката и се целунаха с желание — сетне полегнаха един до друг на леглото. Завладян от силната си страст, Ка моментално си представи как си смъкват дрехите и как се любят с безгранично желание и оптимизъм, обратно на песимизма му отпреди малко.
Ала Ипек се надигна и каза:
— Много си мил, аз също желая да се любя с теб, но не съм готова, понеже от три години не съм била с никого.
„И аз от четири години не съм се любил с никоя.“ — си помисли Ка и усети, че Ипек го прочете по лицето му.
— Дори и да бях готова — продължи Ипек, не бих могла да се любя, докато татко е толкова наблизо, в същата сграда.
— Нужно ли е, за да си гола в леглото с мен, баща ти да е извън хотела?
— Да, нужно е, ала той рядко го напуска. Не обича заледените улици на Карс.
— Добре, няма да се любим сега, но нека се целунем отново.
— Добре.
Ипек се приведе към седналия в края на леглото Ка и без да му поиска позволение, го целуна продължително и съсредоточено.
— Да ти прочета ли стихотворението си? — попита Ка, преценил, че повече целувки няма да има. — Не ти ли е любопитно?
— Първо прочети писмото, донесе го един младеж.
Ка отвори писмото и зачете на висок глас:
„Ка ефенди, синко. Моля да ме извините, ако намирате за неподходящо да ви наричам «синко». Снощи ви сънувах. В съня ми валеше сняг и всяка снежинка се спускаше върху света като светлина. Казах си, че това е знак и следобед пред прозореца ми заваля същият сняг, който видях в съня си. Вие минахте покрай вратата на нашия приют на улица «Байтархане» номер 18. Мухтар бейефенди, който премина през изпитанието на великия Аллах, ми предаде какъв смисъл влагате в снега. Пътят ни е един. Очаквам ви, ефенди.
— Шейх Саадеттин — промълви Ипек. — Отивай веднага при него. А по-късно те каня да вечеряме заедно с татко.