Шейхът, забелязвайки изписаната върху лицето на Ка нерешителност, с красив жест му целуна ръка. Беше го сторил като човек, който целува милата ръчичка на детенце в знак на уважение. Ка очакваше шейхът да постъпи така и все пак се стъписа. Захванаха приказка под погледите на всички с ясното съзнание, че ги слушат внимателно.
— Добре, че прие поканата ми — рече шейхът. — Видях те в съня си. Валеше сняг.
— И аз ви видях в своя сън, благословени шейх ефенди — отвърна Ка. — Пристигнах тук, за да открия щастието.
— И ние сме прещастливи, че твоето щастие се заражда тук, в Карс — рече шейхът.
— Тук, в този град, в този дом аз изпитвам уплаха — изрече Ка, — защото вие сте ми твърде чужди. Защото все се плаша от подобни неща. Не съм искал да целувам ничия ръка и не съм искал никой да целува моята.
— Разкрил си красотата в душата си пред нашия брат Мухтар — рече шейхът. — За какво ти напомня този свят сняг?
В десния край на миндера, върху който седеше шейхът, точно до прозореца, се бе настанил някакъв мъж — Ка разпозна в него Мухтар. Върху носа и челото му имаше превръзки. Като ослепял от вариола старец, той си бе сложил големи слънчеви очила, за да прикрие синините под очите си. Усмихваше се на Ка, но видът му не изглеждаше никак дружелюбен.
— Снегът ми напомни за Аллах — рече Ка. — Снегът ми напомни колко загадъчна и прекрасна е вселената и че да живееш всъщност е щастие.
Замълча и видя как всички погледи се приковаха в тях. Подразни го това, че шейхът е предоволен от ситуацията.
— Защо ме повикахте? — запита Ка.
— Бога ми — рече шейхът. — След разказа на Мухтар бей си казахме, че търсите приятел, пред когото да разкриете сърцето си.
— Добре, да поговорим. Три ракии изпих от страх, преди да дойда тук.
— Защо се боите от нас? — попита шейхът, разтваряйки широко очите си, за да покаже колко е смаян. Беше пълен и миловиден мъж. Ка забеляза как искрено се усмихваха и останалите. — Няма ли да споделите защо се боите от нас?
— Ще споделя, но не бих искал да ме обиждате — отвърна Ка.
— Няма да ви обиждаме — рече шейхът. — Заповядайте, седнете до мен. За нас е много важно да узнаем защо се боите.
Шейхът се държеше полусериозно, полузакачливо и бе готов на мига да разсмее мюридите. На Ка му допадна атмосферата и щом приседна до шейха усети, че няма нищо против да се приобщи към нея.
— Най-добронамерено, като едно малко дете, аз мечтаех моята страна да просперира, да се освободи, да се модернизира — рече Ка. — Струваше ми се, че нашата религия е пречка за това. Може би съм бъркал. Извинете. Сигурно ви обяснявам тия неща, защото съм си пийнал.
— Не говорете така!
— Израснах в Истанбул, в Нишанташъ, в секуларистка среда. Исках да съм като европейците. Отдалечих се от религията, защото проумях, че не бих могъл да стана европеец с един Аллах, който увива жените в чаршафи и забулва лицата им. Когато отидох в Европа, усетих, че може би съществува съвсем друг Аллах, различен от Аллаха на брадатите, ретроградни провинциалисти.
— Друг Аллах ли има в Европа? — шеговито попита шейхът, погалвайки Ка по гърба.
— Аз търся онзи Аллах, който няма да ме задължава нито да си събувам обувките, за да се явя пред Него, нито да падам на колене, за да целуна нечия ръка. Аллах, който да разбере самотата ми.
— Аллах е един — отвърна шейхът. — Вижда всичко, разбира всекиго. И твоята самота. Ако вярваш в Него и ако знаеш, че вижда самотата ти, няма да се чувстваш самотен.
— Много добре, шейх ефенди — рече Ка, усещайки, че той говори на всички присъстващи в стаята. — Не вярвам в Аллах, понеже съм самотен, не успях да се спася от самотата си, понеже не вярвам в Аллах. Какво да сторя?
Въпреки че бе пийнал и че внезапно бе изпитал огромна наслада от куража, с който споделя душевните си преживявания с един истински шейх, Ка се притесни от неговата проницателност, усещайки ясно, че навлиза в опасни територии.
— Ти действително ли искаш ум и разум от мен? — попита шейхът. — Ние сме ония брадати, ретроградни и провинциални люде, за които спомена. Дори да си отрежем брадите, лек за провинциализма ни няма.
— И аз съм провинциалист, ще ми се дори да стана още по-голям провинциалист и да бъда забравен в това незнайно кътче от света, връз което се сипе сняг — рече Ка. — Пак целуна ръката на шейха. Стана му приятно, че не го направи насила. Друга част от ума му подсказваше, че все още се държи като европеец, като различен и че се принизява, воден от ситуацията. — Не се сърдете, че пийнах преди да дойда тук — повтори той. — Чувствам се виновен, че цял живот не можах да повярвам в онзи Аллах на нуждаещите се, в когото вярват необразованите, пребрадените лелки и чичковците с броеници. В безверието ми има и известна доза горделивост. Сега обаче ми се ще да повярвам в Аллах, който ни прати невероятния сняг. Съществува един Аллах, който внимателно следи тайната симетрия на света, който прави човека по-цивилизован и по-чувствителен.