Сподели с Ка и неща, които на пръв поглед нямаха никаква връзка помежду си: избягал от училище с приятелите си, понеже искали да гледат тазвечерното представление в театъра, щели обаче да седнат, естествено, на задните редове, за да не ги забележат учителите им по време на излъчвания на живо спектакъл. Щели да се срещнат в Народния театър. Знаели, че Ка ще чете стихове. В Карс всички пишели стихове, но Ка бил първият публикувал стиховете си поет, когото познавали. Би ли желал да го почерпи един чай. Ка отвърна, че бърза.
— Тогава да ти задам един въпрос, един последен въпрос — рече Неджип. — И не за да проявя непочтителност като приятелите си. Просто съм много любопитен.
— Добре, питай.
Неджип първо нервно си запали цигара, после изрече:
— Ако не съществува Аллах, значи не съществува и Рай. И милионите хора, прекарващи живота си в нужда, мизерия и страдание, не биха могли дори в Рая да отидат. Какъв е тогава смисълът от безкрайните страдания на нуждаещите се? За какво живеем и защо напразно търпим толкова мъки?
— Аллах съществува, и Рай съществува.
— Не, казваш го, за да ме утешиш, защото се измъчваш заради нас. Върнеш ли се в Германия, отново, както и преди, ще започнеш да си мислиш, че Аллах не съществува.
— От години насам за първи път се чувствам толкова щастлив — отвърна Ка. — Щом ти вярваш, защо да не вярвам и аз?
— Защото ти си светски човек от Истанбул — промълви Неджип. — Подобни хора никога не вярват в Аллах. Гледат отвисоко на народа, понеже вярват в онова, в което вярват европейците.
— Да, в Истанбул съм светски човек — рече Ка. — Но в Германия съм чуждоземец, от когото никой не се интересува. Там се чувствам угнетен.
Когато красивите очи на Неджип го изгледаха някак вглъбено, Ка усети, че той се опитва да осмисли особеното положение на Ка и да си го обясни.
— Тогава защо се разгневи на държавата и избяга? — попита той, ала забелязвайки тъгата на Ка, добави: — Както и да е! Така или иначе, ако стана богат, ще изпитвам срам от това и ще почна още повече да вярвам в Аллах.
— Някой ден всички ще станем богати, ако е рекъл Господ — отвърна Ка.
— Мислите ми не са толкоз елементарни, както ти се струва. Не съм нито толкоз елементарен, нито желая да ставам богат. Ще ми се да стана поет, писател. Пиша научнофантастичен роман. Ще го отпечатат в някой от карските вестници, може би и в „Мъзрак“, но желанието ми е да публикувам романа си не в някоя малотиражка, а в някой от истанбулските вестници с хиляден тираж. Резюмето на романа е у мен. Ако ти го прочета, ще ми кажеш ли дали биха го публикували в Истанбул?
Ка си погледна часовника.
— Доста е кратко — вметна Неджип.
В същия миг токът спря и градът потъна в мрак. На светлината на огнището Неджип притича до тезгяха, взе свещ, запали я, покапа две-три капки върху чинийка, залепи свещта и я остави на масата. Измъкна от джоба си няколко поомачкани листа и зачете с треперещ глас, като от време на време преглъщаше развълнувано.
Действието се развива през 3579 година; жителите на неоткритата до днес планета Газали водят много по-богат и по-спокоен живот от нашия, но, в отличие от материалистите, те не слагат знак на равенство между своето богатство и човешката си духовност. Тъкмо напротив, всеки от тях проявява интерес към въпросите за битието и небитието, за човека и универсума, за Аллах и рабите му. Ето защо в най-затънтеното кътче на тази червена планета откриват лицей по ислямски науки и хитабет25, в който приемат най-умните и най-работоспособните ученици. В този лицей учат двама доверени приятели: двамата доверени приятели четат с възхита написаните преди 1600 години книги на Неджип Фазъл — в тях проблемът Изток-Запад звучал актуално; вдъхновени от автора, те си дават имената Неджип и Фазъл; препрочитат безброй пъти „Великият Изток“ — най-великото произведение на най-великия учител. Нощем тайно от всички се събират на горната койка в спалното помещение в леглото на Фазъл, лягат един до друг под завивката, взират се в кристалния покрив над главите си и когато вали, оприличават всяка чезнеща синя снежинка на чезнеща планета; кротко си шепнат за смисъла на живота и за своето бъдеще. Злонамерени люде се опитват със сквернословия и шегички да омърсят това чисто приятелство, върху което все пак се спущат сенки. В един и същи миг и двамата се влюбват в девственицата Хиджран, озарила тоя затънтен край. Те не успяват да преодолеят своята любов, нещо повече — любовта им се разпалва, когато узнават, че бащата на девойката е атеист. И в душите си и в сърцата си и двамата разбират, че единият от тях е излишен и трябва да умре; най-напред обаче си дават дума: който и от тях да умре, малко след като премине в другия свят, да се върне, независимо на колко светлинни години разстояние се намира, и да разкаже на останалия на планетата за живота подир смъртта — най-интересуващата ги тема.