Выбрать главу

Не стигат до никакво решение кой как ще умре, защото съзнават, че истинското щастие е всеки от тях да се пожертва за щастието на другия. Ако единият, например Фазъл, предложи да бръкнат заедно с голи ръце в контакта, Неджип мигновено се досеща за лукавата хитрост на Фазъл, готов да се пожертва и да умре, защото се оказва, че токът в контакта откъм страната на Неджип е по-слаб. Изминава месец и в един миг идва краят на тяхната нерешителност, причиняваща им неимоверни страдания: една вечер Неджип се прибира след уроците и намира в койката си простреляното тяло на своя приятел.

На следващата година Неджип се оженва за Хиджран и в брачната нощ й разказва за споразумението, което е сключил с приятеля си: някой ден неговият призрак ще се върне. Хиджран пък му признава, че всъщност обича Фазъл, че след смъртта му дни наред, плакала с кървави сълзи, че се оженила за него само защото е приятел на Фазъл и тя го е отъждествявала с него. Те не се любят в брачната нощ и си забраняват всякаква любов до завръщането на Фазъл от другия свят.

Минават много години и първо душите им, а после и телата им започват силно да се желаят. Една нощ, както осветяват малкото градче Карс от планетата Земя, за да го наблюдават, те изгубват самоконтрол и се любят като полудели. Като че ли са забравили Фазъл, предизвикващият в съвестта им зъбоболно страдание Фазъл. Ала в сърцата им нараства чувството за вина и това ги стряска. Струва им се, че ще се задушат от някакво странно, примесено с боязън чувство и се изправят в леглото. В този миг телевизионният екран срещу тях се самоосветява и на него се появява като призрак бляскавото, кристално видение на Фазъл. Раните от куршумите по челото му и под долната устна са окървавени, както в деня на убийството.

„Изпълнен съм с болка — казва Фазъл. — Не остана място на оня свят, дето да не съм бил, не остана ъгълче, дето да не съм надникнал. (Ще опиша с подробности пътешествията си, вдъхновен от «Меканските завоевания» на Газали26 и от Ибн Араби.) Получих най-висшето благоразположение на ангелите на Аллах, изкачих най-високите, най-недостъпните места и видях ужасните наказания, на които са осъдени в Ада атеистите с вратовръзки, горделивците, гаврещи се с вярата на хората, и колониалните позитивисти, но не се почувствах щастлив, защото умът ми бе тук, с вас.“

Съпрузите, уплашени и слисани, слушат нещастния призрак. „Това, което години наред ме прави нещастен не е, че ви видях щастливи, както тази вечер. Напротив исках Неджип да е щастлив, исках го повече от собственото си щастие. Понеже се обичаме твърде много като приятели, никой от нас не успя да убие другия, нито пък да посегне сам на живота си. Понеже всеки от нас ценеше живота на другия повече от собствения си, ние се обвихме сякаш в бронята на безсмъртието. Какво прекрасно изживяване. Моята смърт обаче ми доказа, че съм допуснал грешка, доверявайки се на това изживяване.“

„Не! — изкрещява Неджип. — Никога не съм смятал, че моят живот има по-висока стойност от твоя.“

„Ако беше вярно, нямаше да умра аз — отвръща призракът на Фазъл. — И ти нямаше да се ожениш за красивата Хиджран. Аз умрях, защото от тайно по-тайно, скришом дори от самия себе си, ти желаеше моята смърт.“

Неджип разгорещено се възпротивява, но призракът не го слуша.

„На оня свят не ми дава покой не само тревогата, че си желал смъртта ми, а и страхът, че си се съюзил с враговете на исляма и имаш пръст в моята предателска смърт, застрелян съм и тук, в челото, и тук, докато спях в койката си — казва призракът.“

Неджип мълчи, не възразява повече.

„Има само един начин да ме освободиш от тревогата ми, за да вляза в Рая, а и ти да се освободиш от подозрението за ужасната си вина! — казва призракът. — Открий моя убиец, който и да е той. Вече седем години и седем месеца нямат заподозрян. Искам възмездие за човека, който дори само е възнамерявал да причини моята смърт. Докато не бъде наказан този подлец, няма да има за мен покой в този свят, а за вас в онзи преходен свят, който приемате за реален.“

Облени в сълзи, изумените съпрузи не му възразяват, а призракът внезапно изчезва от екрана.

вернуться

26

Абу Хамид Газали (1058–1111) — виден мюсюлмански теолог. Автор на споменатото произведение всъщност е прочутият мюсюлмански философ мистик Ибн Араби (1165–1240). — Б.пр.