— И какво става после? — попита Ка.
— Не съм решил как да продължа — отвърна Неджип. — Според теб ще се продава ли такъв роман, ако го напиша? — Като видя, че Ка мълчи, мигом добави: — Всъщност описвам неща, в които вярвам от душа и сърце. Какво разказва тая история според теб? Какво изпитваше ти, докато ти четях?
— Побиха ме тръпки и се убедих: ти от все сърце вярваш, че земният живот е само подготовка за живота в отвъдното.
— Така е, вярвам — рече развълнувано Неджип. — Но това не е достатъчно. Аллах иска да бъдем щастливи и на тоя свят. Което е толкова сложно!
Умълчаха се, замислени над тази сложност.
Токът плисна внезапно, но посетителите на чайната не издадоха и звук, сякаш мракът си продължаваше. Собственикът заудря с юмрук спрелия телевизор.
— Стоим тук двайсет минути — каза Неджип. — Нашите ще се пръснат от любопитство.
— Кои „нашите“? — попита Ка. — Фазъл сред тях ли е? Това истинските ви имена ли са?
— И моето име, естествено, е прозвище, както името на Неджип от романа. Спри да разпитваш като полицай! Фазъл изобщо не стъпва на подобни места — загадъчно изрече Неджип. — Най-големият мюсюлманин сред нас е Фазъл, той е човекът, комуто най-много се доверявам в живота. Страхува се, че ако се омърси с политика, ще влезе в полицейските списъци и ще го изхвърлят от лицея. Има чичо в Германия, той би могъл да го вземе при себе си, но ние толкова се обичаме, както, уверен съм, е в романа, че ако някой ме убие, той ще отмъсти за мен. Двамата с него сме си близки точно както разказвам в романа, и колкото и далече да се намираме един от друг, можем да кажем какво прави другия във всеки определен момент.
— Какво прави в този момент Фазъл?
— Хъм, заел е странна поза. Чете в спалното помещение.
— Коя е Хиджран?
— Както нашите, така и нейното име е друго. Не тя си избра това име, ние я нарекохме Хиджран. Един от нас й пише дълги любовни писма, посвещава й стихове, ама от страх никога не й ги изпращаме. Ако имам дъщеря, искам да е красива, умна и смела като нея. Тя е лидер на момичетата с тюрбани, от нищо не се бои и има ярка индивидуалност. Всъщност в началото, под влияние на баща си атеиста, и тя е била безбожница, работела в Истанбул като манекенка, показвала си краката и задника по телевизията. Дошла тук за участие в реклама за шампоан по местната телевизия. Върви, значи, по „Гази Ахмед Мухтар Паша“, най-мръсният и беден, ала най-красив карски булевард, спира внезапно пред камерата, с едно движение на главата развява като знаме дългата си до кръста фантастична кестенява коса и изрича: „Благодарение на шампоана «Блендекс» косата ми блести, въпреки мръсотията на красивия Карс.“ Щели да показват рекламата по цял свят, целият свят щял да ни се смее. По онова време две момичета от Педагогическия институт, стоящи начело на борбата за правото да си покриваш главата — те знаели за нея от телевизията и от снимките в пресата, разкриващи скандалния й живот с богати истанбулски младежи, и тайничко й се възхищавали, — я поканили на чай. Хиджран отишла, за да им се надсмее, но се притеснила от момичетата и рекла: „След като вашата вяра, точно тъй казала — вашата, а не нашата вяра — ви забранява да си показвате косите, а държавата — да ги криете, вие, стига всичко това да е така, нали споменахте и имената на доста рок звезди, вземете и се подстрижете нула номер и си окачете по една халка на носовете! Тогава целият свят ще ви забележи!“ Нашите момичета се почувствали тъй жалки, че почнали да се смеят заедно с нея на подигравките й! Това окуражило Хиджран да им каже: „Смъкнете от красивите си глави това памучно парче плат, което ви отпраща в средните векове!“ После захванала да дърпа покривалото от главата на най-обърканото момиче и в този миг ръката й се вкаменила. Тутакси се хвърлила на пода и помолила момичето за прошка — брат му, слабоумник на слабоумниците, е от нашия клас. На другия ден пак отишла, на следващия — пак, присъединила се към тях и повече не се върнала в Истанбул. Тя е една светица, която ще помогне тюрбанът да се превърне в политическо знаме на потиснатата мюсюлманска анадолска жена, вярвай ми!
— Защо тогава в твоята история за нея не се говори нищо друго, освен че е девственица? — попита Ка. — Защо Неджип и Фазъл не се сещат да попитат Хиджран какво мисли, преди да сложат край на живота си заради нея?
Два часа и три минути по-късно някакъв мъж щеше да прониже с куршум едно от красивите очи на Неджип, които сега той повдига нагоре, към уличното движение — умислено се вгледа в снега, сипещ се като бавно процеждащо се в тъмнината стихотворение; настъпи напрегната тишина.