Прибра се в хотелската стая, за да се постопли и да подремне — историята на Карс от книгите, които си донесе от Истанбул, се смеси с усещането за щастие, а чутото през деня се сля в съзнанието му с историята на Карс, напомняща приказките от детството.
Имало едно време в Карс заможна средна класа, организираща в конаците балове и празненства, продължаващи с дни — живот, останал далече-далече в миналото, който напомняше на Ка за детските му години. Тукашните хора черпели своята сила от минаващия някога през Карс път за Грузия, Табриз, Кавказ и Тифлис, от търговията, от значимостта на Карс като граничен пункт за две рухнали през последното столетие огромни империи — Османската и Руската, разположили тук своите велики армии, за да охраняват това кътче сред планините. В Карс още от времето на Османската империя живееха различни етноси, арменци например, чиито издигнати преди хиляди години църкви все още се извисяваха в цялото си великолепие, персийци, избягали от моголските и иранските армии, гърци, изостанали от времената на Византия и Понтийското царство, грузинци, кюрди, черкези от всевъзможни племена. След като петстотингодишната крепост се предала през 1878 година на руската армия, част от мюсюлманското население било заточено, ала богатството и суматохата на този град си останали същите. През руския период конаците на пашите, баните и османските постройки в Калеалтъ се простирали почти до крепостта; откъм южната страна на реката, на равното, царските архитекти построили съвсем нов град с пет успоредни главни булеварда и с пресичащи ги съвсем прави улици, в невиждан за никое източно селище ред. Този град, който цар Александър ІІІ посещавал както за да се среща с тайната си любовница, така и по време на своите ловни излети, бил съграден наново с огромна финансова помощ в съответствие с плановете на руснаците да контролират търговските пътища, спускащи се на юг, към Бяло море. Тъкмо този град, не османският, чиито дървени постройки били напълно разрушени от националните и племенни войни, а градът, който преди двайсет години със своите улици, с едрите си павета, със засадените по време на Турската република върби и кестени омагьоса Ка, сега бе просто един тъжен град.
След безкрайните сражения, кланета, масови убийства и въстания, след като Карс бил превземан от арменската, руската и дори от английската армии, през октомври 1920 година в него навлиза турската армия, предвождана от Кязъм Карабекир, чийто паметник се извисява сега на площад „Истасион“. След четирийсет и тригодишно отсъствие турците повторно завладяват града, заселват се в него, приемат царския градоустройствен план, като най-напред усвояват привнесената тук от руснаците култура, и за да са в тон с емоциите около европеизацията на републиката, наричат петте руски булеварда на имената на петима прочули се в историята на Карс паши, та да се помни и знае кои са по-велики от редовите воини.
Това, както бе пояснил и гордо, и ядно старият общински кмет Музаффер бей от Народната партия, било в годините на европеизация. Организирали се балове в народните домове, провеждали се състезания с кънки под железния мост — сутринта, като мина по него, Ка забеляза, че на места е ръждясал и прогнил, — макар да нямало и двайсет години от войната с гърците, карската републиканска средна класа приветствала с аплодисменти трагедията „Едип цар“, изпълнена от гостуващи анкарски актьори, старите богаташи, облечени в палта с кожени яки, се разхождали с шейни, теглени от яки унгарски коне, разкрасени с рози и позлата, по време на баловете в Народната градина, давани в подкрепа на местния футболен отбор, се танцували най-модерните танци под съпровод на пиано, акордеон и кларинет, лете карските девойки, облечени в дрехи с къс ръкав, спокойно обикаляли града с велосипедите си, зиме младежите отивали до лицея с кънки и облъхнати от републикански ентусиазъм, се кипрели със сака и папийонки, както повечето лицеисти. Когато се върнал в Карс подир години, за да се кандидатира за общински кмет, адвокатът Музаффер бей, обзет от предизборна треска, изпитал желание пак да си сложи папийонката, която носел в лицея — съпартийците му обаче се възпротивили, казали, че такова „контене“ ще доведе до отлив на гласове, ама кой да ги послуша.