Залата била огромна, но едва побирала гостите, дошли за сватбената церемония. Щом Акиносуке заел мястото срещу принцесата, като коленичил на приготвена специално за него възглавничка, всички му се поклонили.
Невестата приличала на небесна богиня, а дрехите й били прекрасни като лятно небе. Сватбената церемония преминала сред много радост и веселие.
След тържеството младоженците се оттеглили в покоите си, в друга част на двореца, където приели поздравленията на много знатни благородници, както и безчет сватбени подаръци.
Няколко дни по-късно Акиносуке отново бил повикан в тронната зала. Приели го още по-любезно, а кралят му казал:
— В югозападната част на нашите земи се намира остров на име Райшу. Решихме да те назначим за негов управител. Хората там са предани и покорни, но техните закони все още се различават от законите на Токойо, а и обичаите им не са поставени в ред. Ние ти възлагаме задачата да направиш живота им колкото се може по-добър и желаем да ги управляваш с добрина и разум… Всичко необходимо за пътешествието ти до Райшу е вече готово.
Така Акиносуке н неговата съпруга напуснали двореца на Токойо. Голяма свита от благородници и дворцови служители ги изпратила чак до брега. Двамата отплавали на кораб, избран за тях от самия крал. Съпровождани от благоприятни попътни ветрове, те пристигнали благополучно в Райшу, където на брега ги посрещнали всички жители на острова.
Акиносуке веднага поел задълженията си, които се оказали не чак толкова тежки. През първите три години на управлението си бил зает главно със съставяне и въвеждане на закони, но имал за помощници много мъдри съветници и работата не му била неприятна. След като се справил с нея, не му останали други задължения, освен тези да присъства на всички обреди и церемонии, които предписвал древният обичай. Климатът в страната бил тъй здравословен и земята тъй плодородна, че тук не познавали ни болести, ни нужда, а хората — толкова добри, че никога нито един закон не бил нарушен. Акиносуке живял и управлявал в Райшу цели двадесет и три години, през които ни сянка на тъга не помрачила живота му.
Ала на двадесет и четвъртата година от неговото управление го сполетяло голямо нещастие: жена му, която била родила седем деца — пет синове и две дъщери, — заболяла и умряла. Погребали я с много почести на върха на един красив хълм в областта Ханрьоко, а на гроба й поставили голям и разкошен паметник. Но Акиносуке страдал така безутешно за нея, че не искал повече да живее.
Щом задължителният траур изтекъл, от двореца в Токойо пристигнал шиша — кралски пратеник. Той предал на Акиносуке съболезнованията на краля, а после му казал:
— Това са думите, които нашият височайши господар — кралят на Токойо, ми заповяда да ви предам: „Време е да се върнеш в своята страна. Колкото до седемте деца, те са внуци и внучки на краля и за тях и в бъдеще ще се грижат както подобава. Затова не бива да се тревожиш за съдбата им.“
Акиносуке се подчинил на заповедта и се приготвил за път. След церемонията, на която се простил с всички свои съветници и доверени служители, той бил придружен с много почести до пристанището. Там Акиносуке се качил на изпратен за него кораб и отплавал в синьото море под синьото небе. Скоро и очертанията на остров Райшу станали сини, после сиви и постепенно изчезнали съвсем…
Тогава Акиносуке внезапно се събудил под кедъра в собствената си градина!
Известно време той бил като замаян и сякаш не можел да повярва на очите си. Но видял, че двамата му приятели все още седят край него, пият и си говорят оживено. Акиносуке ги изгледал смаяно и възкликнал:
— Колко странно!
— Изглежда, е сънувал нещо — изсмял се единият. — Какво толкова странно сънува, Акиносуке?
Тогава той им разказал съня си — своя сън за двадесет и три годишното си пребиваване в страната Токойо и на остров Райшу. А те се изумили дълбоко, защото в действителност той спал не повече от пет минути.
Единият гоши му казал:
— Наистина си сънувал невероятен сън. Ние също видяхме нещо необикновено, докато спеше. Минута-две малка жълта пеперуда пърхаше над лицето ти. После кацна на земята до теб, досами дървото, и почти веднага огромна мравка изпълзя от една дупка, сграбчи пеперудата и я дръпна вътре. А точно преди да се събудиш, пак видяхме как пеперудата излезе от дупката и отново запърха над лицето ти. После внезапно изчезна незнайно къде.
— Може да е била душата на Акиносуке — предположил другият гоши. — Стори ми се, че я видях да влиза в устата му, честна дума!… Но и да е била душата му, това едва ли обяснява странния му сън.