— Мравките ще го обяснят — намесил се първият гоши. — Те са необикновени създания, може би дори духове… Във всеки случай тук, под кедъра, има голям мравуняк…
— Я да го разгледаме — извикал заинтригуван Акиносуке и изтичал за лопата.
Земята около и под дървото била населена с огромна колония мравки. При това те си били прокарали проходи и едва забележимите конструкции от слама, пръст и стъбълца удивително напомняли миниатюрни градове. В средата на един от тях имало нещо като сграда, по-голяма от останалите, където безброй малки мравки се суетели около една много по-едра с жълтеникави крилца и продълговата черна глава.
— Та това е кралят от моя сън! — извикал Акиносуке. — А ето и замъка на Токойо… Изумително!… Райшу трябва да е на югозапад, вляво от този корен… Ами да! Ето го!… Колко странно! Вече съм сигурен, че мога да намеря и планината Ханрьоко с гроба на принцесата…
Той дълго се взирал, търсил ли, търсил и най-после открил хълмче, на върха на което било закрепено огладено от водата камъче с форма, напомняща будистка надгробна плоча. А под камъчето Акиносуке открил, оваляно в пръст, мъртвото тяло на женска мравка.