Имаше само трима души на този свят, на които щях да повярвам, ако дойдеха при мен с такава история. За съжаление Мади беше една от тях. Тя казваше истината. Беше изписано на лицето й и нещо вътре в мен (може би онази част, която наистина осъзнаваше колко сериозен беше скандалът ни със Сет) го усещаше.
След известно време съзнанието ми претръпна и спрях да мисля изобщо. Най-накрая я оставих на летището и тръгнах към къщи, почти не обръщах внимание на задръстването по обратния път. Влязох в апартамента, вечерях и гледах „Коледна песен“. Една дълга гореща вана и пет шота водка успяха да ме приспят. Спах на дивана, защото не можех да се насиля да вляза в стаята, където беше паднал ангел. Страшна Бъдни вечер.
На другата сутрин Сет дойде да ме вземе за обяда у Тери и Андрея. Той беше неспокоен, но все пак се усмихна, когато ме видя.
— Изглеждаш страхотно.
— Благодаря.
Знаех, че е така. Бях се приготвяла два часа, като последния половин час просто стоях пред огледалото. Стоях и оглеждах всеки един детайл от външността ми. Прилепналата червена рокля. Извивката на врата ми под блестящата черна висока яка. Начинът, по който златистата ми коса (днес права и гладка) падаше по гърба ми. Златистите сенки и черната очна линия, които ограждаха очите ми. Устните ми, блестящи от бледорозовия гланц с цвят на праскови. Дори и без ток краката ми изглеждаха дълги и елегантни. Лицето ми, изваяно с високи скули и безупречна кожа, беше красиво.
Аз бях красива.
Наречете го суета или егоизъм, но това беше истината. Аз бях толкова, толкова красива. По-красива от Мади. По-красива, от която и да е смъртна жена. Втренчих се в разкошното отражение и се помолих то да ме убеди, че Сет ще ме пожелае. Той трябваше да ме желае. Как можеше да не ме желае?
Знаех обаче, че цялата красота на света не може да скрие болката вътре в мен. След няколко секунди и Сет я забеляза. Усмивката му изчезна.
— Как разбра? — попита той.
Пуснах палтото, което държах.
— Ти как мислиш? Тя ми каза. Нямаше търпение да ми каже.
Той въздъхна, седна на страничната облегалка на дивана и се втренчи в нищото.
— Това ли е? Няма ли какво да кажеш? — попитах го.
— Съжалявам. Господи, наистина съжалявам. Не исках да разбираш така.
— Щеше ли изобщо да споделиш?
— Да… разбира се.
Гласът му беше толкова сладък и нежен, че на мига забравих за яда, който исках да излея. Вгледах се в него, взрях се в кехлибарените му очи.
— Тя каза… тя каза, че не си пил, но ти пи, нали? Така е станало, нали? — сякаш бях на възрастта на Кендъл и вероятно гледах умоляващо, както Ясмин беше погледнала Джером.
Лицето на Сет остана безизразно.
— Не, Тетида. Не бях пиян. Не пих изобщо.
Потънах в креслото срещу него.
— Тогава… тогава… какво се случи?
Трябваше му малко време да разкаже. Виждах как се бореше със себе си: от една страна искаше да говори открито, от друга мразеше да споделя неща, които нямаше да ми харесат.
— Бях много разстроен след онова, което се случи. Бях на крачка да се обадя на онзи… как се казваше? Нифон. Не можех повече, исках да оправим нещата между нас. Точно тогава обаче, попаднах на Мади. Бях толкова… Не знам. Объркан. Обезумял. Тя ме попита дали искам да хапнем и аз приех, преди да се усетя. — Той прекара ръка през косата си, безизразното му изражение стана объркано и нервно. — С нея беше… толкова приятно. Хубаво. Лесно се говори с нея. И след като между нас не се получи физически, аз бях някак… хм…
— Възбуден? Наточен? Зажаднял?
Той се намръщи.
— Нещо такова. Но… не знам. Имаше и нещо друго.
Съзнанието ми върна малко лентата назад.
— Не каза ли, че си щял да се обадиш на Нифон?
— Да. Говорихме онази вечер на покера… и после ми се обади още веднъж. Каза, че ако поискам… можем да сключим сделка. По онова време ми се стори прекалено щуро, но след като си тръгнах онази нощ… Не знам. Започнах да се чудя дали така няма да получа живота, който винаги съм искал и да направя така, че повече да не те тревожа.
— Тогава появата на Мади е била благословия — промърморих аз. Исусе. Сет сериозно е мислил да продаде душата си. Трябваше да се разбера с Нифон. Не ме беше послушал, когато му казах да остави Сет на мира. Исках да му разкъсам гърлото, но отмъщението трябваше да почака. Поех си дълбоко въздух.