Сет дойде у дома след работа и набързо си спретнахме вечеря на микровълновата, преди да излезем. Докато слизахме по стълбите, той отново ме подкачи за Мади.
— Доста време работихте в офиса. Да не сте се натискали?
— Само малко — уверих го.
Той се засмя и хвана ръката ми. Дръпнах го към себе си. Устните ни се сляха в целувка и топлината на тялото му заля моето. Нямах никакви съмнения кое беше най-хубавото нещо в живота ми. След няколко сладки мига се отделихме един от друг като по команда; неохотата ни направи цялата ситуация малко неловка.
— Да — казах. — Определено не се целува добре колкото…
Изведнъж млъкнах и направих гримаса, тъй като усетих приближаването на Нифон. Безсмъртната му аура беше мазна и мускусна. Дръпнах се от Сет и се втренчих в тротоара към приближаващия имп. Той ме видя и махна с ръка за поздрав.
— Извини ме за момент — изрекох. Слязох набързо по оставащите стъпала и застанах на пътя на Нифон, за да не може Сет да ни чува. — Какво искаш?
— Какво е това отношение, Лета? Сукубите трябва винаги да са чаровни и сърдечни. — Той погледна зад мен. — Това ли е приятелят ти човек? Може ли да се запозная с него?
— Може да се разкараш. Не трябваше ли да наглеждаш Тоуни?
— Бях при нея — отвърна ми весело той. — Затова и идвам при теб. Проследих я снощи. Беше доста уверена в способностите си, но накрая не успя да си опече нещата. Горката. Явно ще й трябва малко повече време да свикне, отколкото си мислех. За щастие ще остана заедно с нея до последно.
Подигравателната му забележка се заби в съзнанието ми, каквато и беше целта му.
— Само това ли дойде да ми кажеш? Защото излизам. Трябва да отида на едно място.
— Разбира се, разбира се — усмихна се превзето той. Махна неопределено към Сет. — Не исках да ви прекъсвам, макар че вие май сами се прекъснахте. — Изведнъж осъзна нещо и това се отрази на лицето му. — Не спиш с него, нали? Изпитваш някаква благородна отговорност към неговия живот. Горкият, горкият човек. — Нифон се засмя. — О, Лета. Ти си едно от най-очарователните създания, които някога съм срещал.
Обърнах му гръб и се втурнах към Сет.
— Хайде. Да вървим.
— Кой беше този? — попита Сет, когато се отдалечихме.
— Този е имп. И задник.
Почти до другата пресечка чувах подигравателния смях на Нифон. Опитах се да забравя за него, докато вървяхме към колата на Сет. Достатъчно досадни бяха закачките на приятелите ми. Да чуя такава от Нифон обаче, беше непоносимо. За щастие се успокоих, когато потеглихме. Съсредоточих се върху срещата с Ерик, надявах се той да разбули мистерията.
Ерик държеше магазин на име „Аркана“ в Лейк Сити. Въпреки че за съжаление се намираше в съседство на грозни молове, магазинът излъчваше топлота и уют. Приглушената светлина вътре създаваше спокойна атмосфера, а бълбукането на малки фонтанчета се смесваше с леещите се от уредбата нежни звуци на арфа. Книги, бижута, свещи и статуи запълваха всяко свободно пространство. Във въздуха се носеше сладкият аромат на пръчици наг чампа.
— Прекрасно — каза Сет и се заоглежда.
Ерик погледна нагоре към нас — беше коленичил зад купчина книги. От последния път, когато се видяхме, си беше пуснал мустак; харесваше ми начинът, по който сивата му коса изпъкваше на тъмнокафявата му кожа. Нежна усмивка разцъфна на лицето му.
— Госпожице Кинкейд, какво неочаквано удоволствие. А водите и приятел. — Той стана и дойде при нас, подавайки ръка на Сет.
— Ерик, това е Сет Мортенсен. Сет, Ерик.
Здрависаха се.
— За мен е удоволствие, господин Мортенсен. Дошъл сте за компания?
— Да — отвърна Сет и му се усмихна в отговор. — Така е.
— Ако имаме късмет — казах подкупващо, — Ерик ще има време за чай. Той предлага само без кофеин, така че ще останеш доволен.
— Разбира се, че имам време — отвърна Ерик. — Едва ли съществува мъж, който да няма време за вас, госпожице Кинкейд.
Ерик отиде да направи чай и аз погледнах Сет закачливо.
— Ето това е човек, който наистина ме цени. Той няма да ме зареже заради някакви си книги.
— Доколкото си спомням, ти боготвориш точно тези книги. А и как иначе ще те издържам при стандарта на живот, с който си свикнала?