— Не. Душата ми вече си е заминала. Просто искам да се забавлявам. Виж, може да си спестим бирата и да действаме. Винаги съм искал да го направя на масата.
— Не мога да повярвам, мамка му! — Отворих вратата.
— Хайде! — примоли ми се той. — Много съм добър. Може би гаджето ти не го бива в леглото и натрупаният стрес е изцедил цялата ти енергия.
— Това е невъзможно. Ние не правим секс.
Настъпи тишина, после Данте отметна глава назад и се разсмя.
— Да ти е хрумвало, че може би точно в това е проблемът? Очевидно съдомиялната е метафора за скапания ти сексуален живот и затова трябва да миеш чиниите „на ръка“.
Тръгнах към книжарницата, където ме уважаваха поне малко. Само какъв експерт по сънищата се оказа Данте! Вече знаех защо Ерик не го харесваше. А и се зачудих дали не са прави всички. Може би подсъзнателно сама бях изчерпала енергията си. Може би сънят беше просто сън.
Почти бях пристигнала, когато телефонът ми звънна.
— Госпожица Кинкейд? — попита приятен женски глас. — Аз съм Карън от Съюза на децата на Сиатъл. Обаждам се да потвърдите участието си на търга тази седмица.
— Моля?
Последва пауза.
— Благотворителната ни инициатива, търг за среща с жени, с цел набиране на средства за съюза.
Все още нищо не разбирах.
— Каузата изглежда добра, но нямам представа за какво говорите.
Чух как запрелиства някакви листа.
— Записаха ви като доброволец.
— За какво? За да бъда продадена на търг?
— Да. Очевидно… А, ето. Името ви е записано от доктор Мичел.
Въздъхнах.
— Ще ви се обадя по-късно. — Затворих и набрах номера на Хю. — Доктор Мичел, записал си ме за участие в търг?
— Не е много по-различно от това, което обикновено правиш — изтъкна той. — А и е за благотворителност.
— Очаквам Питър и Коди да тръбят: „Мир на Земята! Нека доброто да ръководи хората!“, но не и ти. На теб не ти пука за децата.
— Пука ми за директорката на съюза — каза Хю. — Много готина мацка. Ако успея да й намеря няколко първокласни кандидатки, може би ще успея да я вкарам в леглото си.
— Използваш благотворително набиране на средства за деца, за да стимулираш сексуалния си живот? Това е ужасно. Защо не записа Тоуни? Тя най-много от всички се нуждае от среща с мъж.
— Какво? Исусе Христе! Би било катастрофа. Опитваме се да съберем пари. Ти да не мразиш децата?
— Не, но нямам време. Ще им напиша чек.
Прекъснах възраженията му като затворих и завих по „Куин Ан Авеню“. Бях подранила за смяната си и реших да мина през вкъщи, за да си взема ябълка и блокче мюсли десерт. Последния път в работата бях толкова заета, че пропуснах обедната си почивка. Реших този път да отида подготвена. Бях безсмъртна и не можех да умра от глад, но се чувствах замаяна и слаба.
По средата на коридора към апартамента ми ме заля шокова вълна от кристална доброта. Ангелски аури. Отворих входната врата и видях цялата банда: Картър, Ясмин, Уитни, Джоел и Винсент. Никой не каза нищо, всички ме гледаха в очакване. Ангелите ме бяха усетили преди аз да усетя тях. Всички седяха в дневната, бяха се разположили небрежно на дивана и на столовете ми, сякаш не бяха воини на Рая. Е, не всички изглеждаха така. Джоел се държеше сковано и официално, както когато се запознахме.
— О, боже! — казах и затворих вратата след мен. — Като в песента на „Дей маст би джаянтс“2.
Винсент се усмихна.
— „Тя е ангел“3?
Кимнах.
— „На косъм понякога разминаваш се с тях…“
— „… наричам те ангел, наричам те с най-хубавите имена“ — довърши той.
— Какво правиш тук? — попита Джоел, прекъсвайки джем сешъна ни.
— Или не с толкова хубави имена — промърморих. Дръпнах се от Винсент и вперих поглед в Джоел. — Аз живея тук, забрави ли?
— Имаме заседание — каза той.
— Помолихте ме да подслоня Винсент, не казахте, че търсите място, където да си устроите топсекретна щаб квартира. Не ми пука къде ще си провеждате църковните служби, но само не се опитвайте да ме гоните от дома ми.
— Съжалявам — каза Ясмин. Стори ми се, че не бях чула правилно. Ангелите се извиняваха толкова рядко, колкото и демоните. От изражението на Джоел личеше, че е изненадан също като мен. — Може би първо трябваше да те попитаме. Бихме могли да отидем на друго място. — Тя се наведе над масичката за кафе и започна да събира вестниците. Интересно. Очевидно манията на Винсент да бъде в крак с новините беше нещо повече от обикновено хоби. Погледнах отново Ясмин и се направих, че не съм забелязала нищо.