— Да. Е, промяна в плановете — измънках и махнах на Хю. — Имаш ли цигари?
Той цъкна с език.
— Вече е забранено да се пуши на обществени места, сладурче.
Изсумтях и повиках една сервитьорка. Пушенето беше грозен навик, от който се бях отказала заради здравето на смъртните около мен. Все пак бях пушила повече от век и от време на време в напрегнати ситуации жадувах за една цигара. Забраната за пушене беше хубаво нещо за Сиатъл, но адски кофти за мен и лошото ми настроение.
Коди не се задоволи с уклончивия ми отговор.
— Как така „промяна в плановете“? Нали със Сет щяхте да излизате?
Когато не отговорих, Хю се засмя.
— Охо! Проблеми в Рая!
— Има работа — отговорих рязко.
— Работа или среща? — попита Питър. — Не му ли даде картбланш да се чука, с когото поиска?
— Той не прави такива неща.
— Повтаряй си го, щом така се чувстваш по-добре — подразни ме Хю. — Никой не пише непрекъснато, дори и да го твърди.
Тъй като приятелите ми явно нямаха личен живот, аз трябваше да понасям подигравките и закачките им. Едва ли искаха да ме обидят, но от думите им ме болеше. Сет ме беше разстроил достатъчно и без тяхна помощ. У мен се надигна гняв и аз се опитах да го удавя в алкохол, вместо да си го изкарвам на приятелите ми.
Само Тоуни изглеждаше по-нещастна от мен. Беше с червена рокля без презрамки, много подобна на сатенената рокля, с която аз бях облечена по време на балета и все още носех. Само че нейната беше от еластан (какво ли толкова намираше в тази материя?) и с около петнайсет сантиметра по-къса. А и моята ми беше по мярка.
— Защо си толкова намръщена? — попитах с надеждата приятелите ми да си намерят друга мишена.
Долната й устна потръпна, но не беше ясно дали от тъга или от невъзможност да издържи огромното си колагеново тегло.
— Все още не съм… Сещаш се.
Това беше достатъчно, за да загърбя собствените си неволи. Но също така това означаваше, че Нифон още е в града, както си бях помислила, когато я зърнах.
— Какво? Как е възможно?
Тя сви рамене, наведе се напред нещастно и постави лакти върху коленете си; краката й бяха широко отворени в типично мъжка поза. При такава грация, нищо чудно, че не можеше да вкара никого в леглото си.
Махнах с ръка наоколо.
— Хайде, върви, млада сукубо. Тук е като шведска маса. Харесай си едно блюдо и действай.
— Да, бе. Сякаш е толкова лесно.
— Лесно е. Едва ли ще успееш да свалиш свещеник, но определено все някой ще клъвне.
— На теб може би. Аз… аз не знам какво да им кажа.
Не можех да повярвам, че водим този разговор. Беше по-странно и от онзи път, когато трябваше да убедя Данте, че съм сукуба. И Мади не знаеше как да се държи с мъжете, но все някой трябваше да иска да спи с готова на всичко блондинка с ненормални пропорции. Това беше основен закон на вселената.
— Ами… ако не знаеш какво да кажеш, просто отиди и го попитай дали иска да правите секс. Не е много умно, но върши работа.
Тя се подсмихна.
— Сигурно. И това е достатъчно?
— Това е достатъчно — отвърнах. Хю се върна от тоалетната и аз погледнах към него. — Искаш ли да правим секс?
Той дори не мигна.
— Добре. Само да си платя сметката.
Обърнах се към Тоуни.
— Видя ли?
— Чакай — каза Хю, с ръка на палтото си. — Това шега ли беше?
— Беше използван като учебен пример — обясни Питър.
— По дяволите.
Тоуни поклати глава и разбърканите й руси къдрици се разпиляха.
— Не мога да го направя.
— Боже господи — едва устоях на желанието да потъркам очи, защото щях да си размажа грима. — Тоуни, това не е ядрена физика.
— Нали все ни натякваше колко трудна е работата на сукубата, когато дружката ти инкуб беше тук на гости? — попита Питър. При скорошното си посещение приятелят ми Бастиен беше събрал цяла тълпа от почитатели, тъй като според моите приятели той имаше „най-тежката работа на света“.
— Млъкни! — озъбих му се. — Проваляш урока ми.
— Не искам да съм лоша сукуба — каза Тоуни твърдоглаво. — Искам да съблазня добър мъж. Някого, от когото ще получа много енергия.
— Започни с малки крачки. Не се цели в добрите, вероятно още не можеш да разпознаеш кои мъже са добри и кои лоши.
— Ти как намираш добри мъже?
— Това е изкуство. Ще се научиш. Послушай ме и не се цели на високо.