Дадох й някои насоки — все пак ми бяха отсъдили ролята на ментор. Проучихме някои от мъжете в бара, гледахме за брачни халки и забелязахме, че има ергенско парти. Да прелъстиш бъдещ младоженец беше добър удар. Посъветвах я да наблюдава поведението на мъжете. Често (но не задължително) тихите мъже бяха по-добри от шумните досадници, ако търсеше свестни екземпляри. Разбира се, серийните убийци също изглеждаха тихи. Човек трябваше да познава хората и това не беше умение, което можеше да научи за една нощ. Точно заради това се опитах да й внуша, че засега трябва да се задоволи с по-лесни мишени.
— Много ми харесва как за теб всички мъже са отворени книги — каза Питър, когато приключих с лекцията. — Радвам се, че не вярваш в стереотипи и прочее.
Свих рамене.
— От доста време се занимавам с това нещо.
— Добре, докажи го — каза Хю. С него бяхме горе-долу еднакво пияни. — Намери три свестни души тук.
Усмихнах се. Имповете можеха да доловят силата и добротата на дадена човешка душа само с един поглед. Приех предизвикателството и дълго оглеждах тълпата. Посочих трима души и той поклати глава.
— Уцели двама от трима. Двамата наистина са свестни. Третият обаче е ужасно лош. Поне и тримата са хора на крайностите.
Тоуни изстена.
— Видя ли? Трудно е.
— За бога! — възкликнах и глътнах още един гимлет. — Не е трудно. Не и като се има предвид какво се очаква от теб. Искаш ли един съвет? Намери си работа, където има много мъже.
— Няма да работя на улицата — каза обидено тя.
— Тогава отиди… не знам. Отиди на благотворителния търг на Хю. — Импът ме изгледа остро. — Или започни работа в стриптийз клуб. Това е най-лесното, което може да направи една сукуба. След като приключи номерът ти, заставаш на бара и мъжете сами ще идват при теб. Стриптийзьорките са желана стока, а и мъжете така или иначе ще си мислят, че си проститутка.
— Не знам. Струва ми се унизително.
— Трябва да се чукаш, за да поддържаш съществуването си до края на вечността! Осъзнай се. Почакай още малко и безплатния ти запас от енергия ще се изчерпи. Стриптийзът е лесна работа. И е забавно. И ще имаш красиви костюми. Повярвай ми, това е добро поприще.
— Сигурно — каза тя най-накрая. Издиша тежко и от това гърдите й изпъкнаха дори повече от обикновено.
— Джорджина е професионалист — каза Хю и протегна ръка да я потупа утешително. Той не беше сърдечен и жалостив тип и по-скоро искаше да пипне гърдите й. — Поне така се говори. Явно никога няма да разбера — добави той и ми отправи горчив поглед.
— Ако е вярно — каза Тоуни, — тогава защо гаджето й я е отсвирило?
Момчетата казаха едновременно „О!“ и жадно впериха поглед в нас, очевидно очаквайки отдавна предсказания женски бой. Гневът, който изпитвах по-рано, се надигна отново, подхранен от алкохола и некомпетентността на Тоуни.
Сграбчих чашата си и отидох до бара да ми я напълнят. Излизането с приятелите бързо губеше чара си. Една нова сукуба нямаше право да се подиграва на проблемите в личния ми живот, особено след като не можеше да прелъсти никого. Стига да исках, тази вечер можех да забия поне дузина. По едно и също време.
И оглеждайки тълпата, осъзнах, че можех да отбележа лесна точка.
Мъжът от книжарницата, онзи с книгите за фетиши, стоеше на бара и говореше с бармана. Изглежда не беше с компания. Бързо се обърнах, за да не ме познае. Получих питието си, занесох го на масата на приятелите си и отидох в тоалетната, без да кажа и дума. От години се налагаше да използвам тоалетните, за да се трансформирам и нямаше изгледи това да се промени. Направих тялото си високо и изящно и добавих чуплива златиста коса, подобно на балерините от представлението по-рано тази вечер. Щях да покажа на Тоуни какво значи хубава блондинка.
Върнах се и улових погледа на Коди. Разбира се, приятелите ми ме разпознаваха каквато и форма да приемех, и той ме погледна объркано, когато отново се отправих към бара. Застанах до мъжа от книжарницата и си поръчах друго питие. Този път той се обърна и ме забеляза. Усмихнах се.
— Това добро ли е? — попитах и кимнах към червената смес, която той пиеше.
— Горе-долу — той вдигна чашата и погледна в нея. — Това е космополитън с нар. Поне така мисля.
— Честно казано, малко е момичешко… Нищо лично.
— Няма проблеми.
Барманът плъзна към мен чаша с уиски с лед. Мъжът до мен се засмя.