— Все едно ме кастрира — каза той.
Усмихнах се и протегнах ръка, казвайки първото име, което ми дойде на ума.
— Аз съм Клара.
— Джуд.
— „Хей, Джуд“4.
Той въздъхна.
— Съжалявам — казах. — Не можах да се въздържа.
— Като всички останали.
— Сам ли си? — попитах.
Той се смути и разсеяно потърка пръста, на който по-рано имаше брачна халка.
— Да.
— Аз също.
Опита се да ме огледа незабележимо, но не се справи никак добре.
— Малко ми е трудно да ти повярвам.
— Ами… — погледнах към чашата и прокарах пръст по ръба й. — Дълга история.
И бавно, умело, спретнах един разказ как съм имала среща с мъж и как той ми бил вързал тенекия. После трябвало да отидем в някакъв секс клуб, вметнах аз между другото. Това трябваше да е повече от достатъчно за човек като Джуд, за някой, който беше заинтригуван, но все още притеснен от идеята за екзотична сексуалност. Та така, казах неопределено аз, намеквайки за собствения си интерес към ексхибиционизма, много би ми се искало да видя какво представлява едно такова място.
Когато приключих, използвах същите думи, които той беше казал в книжарницата.
— Чувствам се като някой перверзник. Честно… не знам защо ти разказах всичко това. Дори не те познавам. Просто… — погледнах го с големите си сини очи. — Лесно се говори с теб.
Последва дълго мълчание и Джуд задържа погледа ми.
— Не мисля… не мисля, че има нещо нередно в това, което ми каза. В това, което искаш…
Щрак! Започнах да навивам макарата на въдицата.
— Наистина?
— Да… Аз понякога… Така да се каже… сещаш се, и на мен ми се иска.
— Наистина ли?
Той кимна.
Направих се, че се колебая пет секунди.
— Искаш ли да дойдеш с мен? Само да погледаме?
След кратък размисъл, Джуд се съгласи. Нормално беше, че не знаеше къде в града има секс клубове. Нормално беше и че аз знаех.
Дори не погледнах към приятелите си, когато с Джуд излязохме от бара. Не засякох за колко, но със сигурност бях вербувала клиента си за рекордно кратко време. Това щеше да ги научи да не се съмняват в професионализма ми.
Няколко пъти бях ходила в клуба, в който отидохме. Била съм и в по-добри клубове, но този харесвах просто заради името му: „Безочливост“.
Местата, на които се предлагаше секс и фетишизъм, бяха много различни едно от друго. Там, където клиентите участваха (като суинг клубовете) достъпът беше стриктно регламентиран. Необвързаните момичета бяха пускани свободно, за двойките имаше някои изисквания. За необвързаните мъже обаче беше доста по-трудно. Но на места като „Безочливост“ главно се гледаше и достъпът беше по-свободен. Трябваше само да платим вход и бяхме вътре. Аз обаче платих по-малко.
Беше претъпкано и приличаше на танцов клуб. В затъмненото помещение звучеше техно музика, а единствената светлина (синя и тъмно червена) идваше от поставени в ниши лампи. Осветлението беше насочено към отделените с въжета места, резервирани за онези, които искаха да „участват“. Тези места приличаха на малки сцени, около които се събираха зрителите. Някои от сцените бяха подредени тематично (едната приличаше на лекарски кабинет с операционна маса), но на повечето имаше дивани и легла. Очевидно нямаше значение кой къде ще бъде. Първите участници бяха започнали, но половината платформи бяха още празни и никой за никъде не бързаше. Зрителите обаче жадно обграждаха заетите сцени и протягаха вратове да виждат по-добре.
— Тук има много мъже — каза Джуд, докато си проправяхме път през тълпата.
— Това е нормално — отвърнах му.
— Смяташ, че мъжете си падат по тези неща повече от жените?
— До определена степен. Мъжете обичат повече да гледат и им стига. Много момичета също си падат по това, просто трудно можеш да ги накараш да дойдат тук — млъкнах, внезапно осъзнала, че звуча прекалено осведомена за някоя срамежлива начинаеща.
Накрая успяхме да стигнем до една от сцените. Там мъж страстно чукаше жена, легнала върху елегантна маса. С Джуд ги гледахме известно време, без да кажем дума. После минахме на следващата двойка — мъж и жена, които го правеха в обикновено легло. Тя беше с лъскаво бюстие и вдигната нагоре пола. При третата двойка (притиснати до една стена) Джуд най-накрая проговори.
— Тези хора не са такива, каквито очаквах.
— Тоест? — попитах.