— И да разваля деня на влюбените пиленца? Един заклет романтик като мен не би направил такова нещо. Освен това ти казах да дойдеш навреме.
Хю затвори мобилния си телефон и тръгна към нас. Целуна ме по бузата.
— Здрасти, сладурче. Големи неща се задават.
Огромният ми ужас продължаваше да расте с изненадващи темпове.
— Какви неща?
— Реорганизация. Пренареждане на редиците. Получаваме още една сукуба. Тоест вече получихме.
Ченето ми увисна и си припомних какво беше казал Нифон.
— Шегуваш се.
— Опасявам се, че не. Говоря за Тоуни.
Робо-блондинката заподскача на високите си токчета и се опита отново да разтърси ръката ми. Дръпнах се по-далеч — страхувах се за костите си. Насилих се да се усмихна.
— Здравей, Тоуни. — Обърнах се пак към Джером и посочих с глава Нифон. — Тогава той защо е тук?
— Тя е моя придобивка — обясни импът. „Придобивка“ беше хубав начин да кажеш, че си купил душата й за Ада, също както беше направил с моята. — Мое задължение е да я наблюдавам, докато се установи и вземе първите си жертви.
— Никой не направи нищо такова за мен — спомних си. — Ти буквално ме хвърли на вълците. — Няколко години бях секс играчка на един собственик на кръчма в Константинопол, докато осъзная какво е да си сукуба.
Нифон сви рамене.
— Такава е новата политика на отдел „Управление на човешките ресурси“. Само си помисли колко време ще имаме, ще наваксаме пропуснатото.
Изгледах косо Тоуни. Дано горещото й желание да съсипе мъжете по целия свят да означаваше, че учи бързо. Забелязах обаче леопардовата й пола и започнаха да ме обземат съмнения.
— Е, фантастично. Научих новините, няма нужда да стоя и…
Хю поклати глава и изведнъж видях у него приятеля ми, а не колегата ми имп. От изражението му ми стана ясно, че следващите му думи няма да ми харесат.
— Трябва да знаеш и още нещо. За около година ти ще бъдеш неин… ментор.
— Ментор — повторих безизразно.
Той кимна съчувствено. Джером ни наблюдаваше развеселено.
— Какво, хм, по-точно означава това?
Хю постави куфарчето си на масичката за кафе и извади нещо, което приличаше на подвързана разпечатка на телефонен указател. Хвърли го към мен. Улових го и едва не паднах. Чудото беше поне осемстотин страници.
„Официален и пълен процедурен наръчник на ментора за обучение на нововербувани и намиращи се в пробен период сукуби (съкратено издание)“.
— Съкратено издание? — завъртях се към Джером. — Кажи ми, че си връщаш за онзи път, когато те обвиних, че си ползвал „Олд Спайс“.
— Тепърва ще си връщам — каза демонът. — Това тук е сериозно.
— Не мога, Джером. Нямам време! Знаеш ли колко неща са ми на главата? Още обучавам новия помощник-управител в работата…
Той се изправи със скорост, за която и вампир би му завидял. Наклони се към мен, вече не му беше забавно.
— Боже, Джорджи. Колко жестоко от моя страна да те откъсвам от приятеля ти човек, от жизненоважната ти работа в книжарницата и от всички други шибани абсурди в живота ти! Още сега ще отскоча и ще кажа на шефовете, че имаш по-важни ангажименти от задълженията си към силите, които контролират безсмъртната ти душа. Така те спокойно ще могат да те изтрият от лицето на света само за един миг.
Топлина заля бузите ми. Не ми хареса да ме кастрят пред Нифон и целия звезден екип от служители на злото в Сиатъл.
— Не исках да кажа това. Само…
— Никакви дискусии повече. Край. Точка.
Думите му накараха кожата ми да настръхне. Преглътнах.
— Да, Джером — дори аз знаех кога да спра.
Настъпи тишина. Самодоволна усмивка заигра по лицето на Нифон.
— Приятел човек. Колко необичайно. Нямам търпение да чуя цялата история.
— Според мен е сладко — каза Тоуни. — Нали го караш да страда?
— Романсът им е велика история за себеопознаването — отбеляза сериозно Хю.
Стрелнах го с поглед. За да компенсираме липсата на секс, със Сет бяхме открили, че можем да правим сами на себе си това, което не можем да правим един на друг. Никога не бях споделяла с приятелите си какво решение на проблема бяхме намерили, но те явно сами се бяха досетили.
Погромът вече беше пълен и всички в стаята загубиха интерес към мен. Но не и Тоуни, която веднага започна да плямпа какъв кеф е да изтръгнеш сърцето на някой мъж и да го гледаш как плаче. Зарязах я при първа възможност и тръгнах из стаята да се видя с хората, които не бях виждала отдавна. Биваше ме да се усмихвам и да разсмивам другите, но мисълта ми отново и отново се връщаше към новото усложнение. Когато накрая стигнах до Коди, Питър и Хю, застанали в един ъгъл, въздъхнах облекчено. От израженията им личеше, че от дълго време не са виждали по-абсурдно смешно нещо.