Коди (млад вампир, но древен в сравнение с Тоуни) ме прегърна през раменете с една ръка. Рошавата му руса коса стоеше послушно в стегната опашка. Той винаги беше спокоен и весел и „младостта“ му караше всички ни да се държим покровителствено.
— О, боже! Ще бъде чудесно. Само как те прецакаха!
— Сякаш ти пука — казах и се дръпнах. — Да не мислиш, че ме е страх от нея?
— Аз се страхувам — каза Питър и потръпна. Той имаше оредяваща кафява коса и се обличаше спортно, но дрехите му винаги си пасваха чак до чорапите на ромбове. Беше стар вампир, почти на моята възраст, и ментор на Коди. Досега не бях мислила за тях като за „ментор“ и „ученик“. Не изглеждаше никак трудно, но все пак Коди не беше Тоуни.
Проследих погледа на Питър и видях новата сукуба да разказва оживено нещо на Грейс, една от жените демони, която стоеше с каменно изражение. През това време гърдите на Тоуни се полюшваха толкова силно, че платът на блузата й заплашваше всеки момент да се скъса.
— Не, тя не се страхува — подхвърли дяволито Хю. — По скоро завижда.
— За какво? За лошия й вкус? За ергономически ненормалния й и опасен за здравето бюст? Няма за какво да й завиждам.
— Все има нещо. Видях лицето ти, когато разбра за новата сукуба. Вече няма да си единственото момиче в малката ни компания.
— И?
— И ще си имаме нова малка сестричка, която да тормозим и измъчваме. Няма да си сама в светлината на прожекторите.
— Няма да го позволя — казах заплашително.
Питър се засмя.
— Значи тя наистина те притеснява. Нямам търпение да започнат да хвърчат искри.
— Съдбата й е в ръцете ти — каза Коди.
— Трябва да я накараш да ти вика „госпожице Джорджина“ — добави Хю с иронизиращ южняшки акцент. — Или поне „мадам“.
Присъствието на Нифон и лекцията на Джером бяха развалили настроението ми.
— Няма да съм й никакъв ментор. Нея направо я сърбят ръцете да подгони мъжката част от населението, тя няма нужда от мен.
Тримата мъже си размениха още усмивки. Коди изсъска и измяука, дерейки въздуха с нокти.
— Не е смешно — казах.
— Напротив — възрази Коди. — Нима у теб липсва желанието да помагаш на ближния? Къде ти е добротата и милосърдието?
— Мислех, че съм се отървала от тях, когато… сещате се, когато продадох душата си на Ада.
Питър махна с ръка.
— Подробности, подробности. По това време на годината трябва да загърбим дребнавото съперничество и ненавистта. Трябва ти повече празнично настроение. Сигурно още не си си купила коледно дърво.
— Тази година няма и да купя.
Усмивката върху лицето на Питър угасна.
— Какво?
— По дяволите. Сама си го изпроси — каза Хю. — Вече ми четоха лекция защо още нямам елха.
— Ти си скъперник — сряза го Питър, все още гледайки мен. — Никой не очаква от теб проява на коледно настроение. Но от Джорджина… Миналата година нямаше ли елха?
— Имах, но някой я подпали. На мартиненото ми коледно парти.
— И аз бях там — каза Питър. — Не помня такова нещо.
— Тогава вече беше пиян и беше в безсъзнание.
— Що за извратено копеле би изгорило коледна елха?
С Хю се спогледахме.
— Това е отличен въпрос — отвърнах сухо.
Питър гледаше невярващо.
— Ти ли беше? — попита той Хю.
— Не — каза импът. — Картър.
— Коледната ти елха е била изгорена от ангел? — попита Коди. Той не беше с компанията ни миналия декември и това беше новина за него. За Питър, очевидно, също.
— Да. И аз виждам иронията — отвърнах. — Пепелникът му беше прекалено близо до един от клоните на елхата.
— Според мен ти е направил услуга — каза Хю. — Вече можеш да си купиш изкуствено дърво. По-лесно е. Нима поливане. Няма гадинки. А и можеш да избереш цвят, който да пасва на интериора. Забеляза ли пикливото океанско зелено на Питър?
Питър въздъхна:
— Пастелно морско зелено.