Флора се премести до него.
— Научи ме да стрелям, Йон. Моля те…
Козела се замисли. Няма да й се наложи да воюва, но щом това шибано умение ще я направи по-уверена — защо не.
— Върнат ли се момчетата, ще накарам Моимир да те обучи. Не можеш и да мечтаеш за по-добър инструктор от него.
— Къде са те? Страх ме е да те попитам…
— Тази нощ ще бъдат тук.
— И Блинд?
— Да… и тримата.
Флора увехна като лале.
— Страх ме е от това момче, Йон.
Козела я прегърна през рамото.
— Блинд ме спаси. Флора. Предупреди ме, че София праща вършач… наемен убиец за мен.
Молдовката зяпна.
— Сериозно?
— Напълно — кимна Козела.
След кратко мълчание жена му промълви:
— Добре, ще се опитам да свикна с него. — След нова пауза продължи: — Колко време ще остане у нас?
— Сега не мога да ти отговоря… Едва ли дълго. Налей ми една водка, моля те.
Лека като скална лястовица. Флора скочи да изпълни желанието му. Поднесе на масата всичко необходимо и седна срещу него.
— Йон?
— Да, скъпа.
— Ще ми кажеш ли кои са истинските ти врагове. Всичко — имена, адреси, навици. Всичко!
Козела се усмихна тъжно.
— Не, скъпа. Никога не искай това от мен, но ще ти кажа четири имена. Ще ги запомниш ли?
Прехапала устни до кръв, Флора кимна.
— Ако се случат тревожни събития, поискай от Коста, Тигъра или от Блинд да те свържат в Москва с Морис Алкалай, във Валета — с принц Хауки Исламболи, в Хартум, Судан — с Виктор Бут, и в София — с Лазар Аса. Запомни ли?
— Да — разтревожено каза Флора. — Морис Алкалай, Хауки Исламболи, Виктор Бут и Лазар Аса.
— Браво, умното ми момиче! Това са приятелите ми, които ще те пазят от всякакви попълзновения. — Боже, какъв лъжец си. Козел, трябваше да споменеш едно-единствено име: Джон Хакел и Цюрих — помисли си той вътрешно бесен.
Към полунощ „момчетата“ наистина пристигнаха в къщата. Козела знаеше всичко, но все пак изслуша подробностите. Бяха само Блинд, Моимир и той. Коста се задоволи да поздрави, взе Хелън и хукна с нея из нощните заведения на Мегало Кастро. Флора, Осип и майка й отдавна спяха. Моимир описа надве-натри екзекуцията и се прибра в стаята, за да гледа по телевизията на живо процеса срещу Слободан Милошевич от Хага. Козела остана сам с българския „цветар“ Блинд, както той сам се наричаше с ужасяващо цинично чувство за хумор.
— Знаеш ли, че в София се е люшнал луд купон, Блинд?
— Май няма да има много опечалени пред гроба на Дяков?
Блинд се усмихна подкупващо.
— Искрено опечалени не, но тълпата ще е огромна. Ще присъстват всички, които се изживяват като престъпници в България.
— В това не се съмнявам, момче. Бил съм на няколко такива погребения.
— Предимно на твои лични жертви, нали. Козел?
И Козела се усмихна.
— Отговорът е нездравословен, още повече че ти го знаеш.
Наляха си питиета, запалиха цигари, мълчаха.
— Имаш ли семейство, Блинд?
— Жена и син на три години.
— Скрил ли си ги добре?
Блинд се усмихна криво.
— Поне така се надявам. Имаме уж джентълменско споразумение, каквото и да се случи, каквито и издънки да станат, да не посягаме на семействата си… Знае ли човек до каква степен ние, „цветарите“, можем да бъдем джентълмени.
Отново мълчаха дълго.
— Пари? Как си със сухото?
— Имам няколко недвижимости в София, но не мога да стигна до тях. Преди да ме прати при теб, Лазар Аса ми помогна да прехвърля 100 000 долара в атинския клон на „Райфайзенбанк“.
— Искаш ли да изтеглиш семейството си от България?
Блинд кимна.
— Щях да те моля за това, генерале.
Козела мисли дълго.
— Добре, дай ми адреса. Ще поискам услуга от ФСБ… Знаеш ли какво означава абревиатурата?
— Федерална служба безопасности… бившето КГБ.
— Да, ще ги дръпнат в Москва. Жена ти и синът ти, имам предвид. — Козела се втренчи в него: — Искаш ли да се укриеш с тях в Русия?
Блинд изглеждаше разочарован. Мълча доста дълго, преди да каже:
— Не можеш ли да ни събереш тук? Ще ти служа като стражево куче, Козел, ако спасиш семейството ми… Няма да ти досаждам, ще живея някъде под наем, но винаги на бойна нога, ако ти потрябвам.
Ред беше на Козела да пие и да мисли, но той май предимно пиеше.