— Добре, момче. Вече е късно, но утре ще започнем акцията. Ще уредя да издърпат жена ти и сина ти в Москва, да им подменят самоличността, а ти с новото ви фамилно име ще ги посрещнеш в Атина. Ще отнеме време, Блинд. Утре ще се снимаш за новите документи. Мутрата ти трябва да стигне, където трябва… Разбираш ли?
— Отлично, Козел… Благодаря ти много.
Старият артист се усмихна кисело.
— Знаеш ли, Блинд, прави ми впечатление, че вече не одакваш, а?
— Старая се, господин генерал — усмихнат и като че с вътрешно облекчение каза „цветарят“, когато мобилният телефон на Козела иззвъня.
— Да.
— Аз съм.
— Какво има, Ас?
— Спипах копелето.
— И?
— Мълчи като Жана д̀Арк на кладата.
— Раздрусай го!
— И да го разчекна, ще мълчи. Корав шоп е копелето!
Козела мислеше трескаво.
— Пауза и отново, Ас. Трябва да научим кой освен скъпия покойник знае бърлогата ми.
Аса въздъхна в слушалката.
— Ще опитам, Козел, но се съмнявам. Най-добре е да го пратя в преразход.
— Не, Ас. Имай търпение. Ще пропее.
— Добре, шефе — унило отговори Аса. — Но пак ти казвам — горд, упорит, здрав шоп!
После прекъсна разговора.
— Случило ли се е нещо, Козел? — попита Блинд след дълго колебание.
— Гепили са вашата къртица в Ескадрона. Тоя, който е светнал на Дяков, че се крия тук.
— Супер! — възкликна младокът. — Ще черпиш!
— Рано е, а и едва ли ще стигнем дотам.
— Защо?
— Трябва да науча кой освен Дяков знае къде съм.
— Къртицата ще пропее… сигурен съм.
— Да, ама не пее. Лазар иска да го свитка!
— Да го раздруса.
— Разкъртил го е! Мълчи. Както Аса се изрази: „горд, упорит, здрав шоп“.
Лицето на Блинд засия.
— Да го наебат, Козел. Да му се изредят всичките! На болка се даяни, счупеното зараства, но смъртта е за предпочитане пред такова унижение.
Козела скочи като ударен с ток. Този „унизителен прийом“ не беше известен по негово време, но може би щеше да свърши работа. Грабна телефона, избра Аса и му предаде дословно рецептата на Блинд.
Един час по-късно Аса се обади. Застрелял беше току-що „наебаната къртица“, но беше успял да се добере до необходимата информация. Местонахождението на Козела знаеха още двама души — и двамата бивши барети.
Девета глава
На другата сутрин Козела, Моимир и Блинд слязоха в центъра на Мегало Кастро. Седнаха на терасата на кафетерия „Епимено“, докато ателието приготви снимките, после Моимир ги взе и отиде на пристанището, откъдето щеше да вземе ферибота за Атина. Когато останаха сами, Блинд попита:
— Какво следва, Козел?
— Рутинна процедура, момче. Интересно ли ти е?
— О, да!
Козела се усмихна приветливо. Блинд отново беше започнал да „одаква“.
— Ще предаде един плик на стюардесата… Барич имам предвид, на вечерния полет от Атина за Москва. На Шереметиево тя ще бъде посрещната от мои хора. Останалото не е твоя работа.
Мълчаха дълго. Блинд пиеше узо с маслина.
Козела — традиционната си водка. После младият гангстер наруши мълчанието:
— Благодаря, Козел.
— Спокойно, момче. Има време за любезности.
Отново млъкнаха.
— Козел?
— Кажи.
— Знаеш какви пари имам… Знаеш, нали? Аз ти казах.
— Е, и?
— Ще покрият ли разходите?
Козела се усмихна вътрешно.
— Блинд, искам да запомниш нещо простичко. Не ме прекъсвай! — Козела сложи ръка на рамото му, както беше виждал висаджиите на Нерон да демонстрират близостта си. — Трима души знаеха къде съм. С твоя помощ знам кои. Единият е мъртъв. Не ти на мен, длъжник съм ти аз. Не ме прекъсвай, копелдак смахнат. — Свали ръката си, отпи от водката. — Твоите пари са си твои пари. Нямам нужда от тях. Операцията по издърпване, прелегитимиране и транспортиране на семейството ти е моя работа. Твоята работа предстои после. Като си изпием кафето, ще идем да огледаме къщи за продан… Сега само ще изберем подходящата и ще я капарираме, но ще я купиш ти едва след като получиш новата си легитимация.
Блинд наведе глава и Козела млъкна.
— Какво има, момче?
— Не искам да те прекъсвам, но трябва да говоря.
— Говори тогава.
— С твои пари ли ще избираме имота?
— Да.
— Какво ще искаш срещу това?