— Същото, което направи в Холандия.
— В София?
— Именно!
— По-добре да лапна дулото, Козел. Тук ще умра веднага, там — в адски мъки и унижения.
— Ако те познаят.
— Мен ли? — Блинд се изсмя истерично. — Няма бандит, който да не ме познава в България, Козел! Аз съм Блинд… Лука Брази, ако си чел „Кръстникът“. Човекът за специални поръчки! Кавалерът на мокрите дела, който беше ужас за всички. И същите тия „всички“ решиха, че съм по-удобен мъртъв.
Козела отново върна ръката си на рамото му.
— Спокойно, адаш! Нямам намерение да те похарча. Една пластична операция, нови очни лещи и ти ще бъдеш неузнаваем.
Блинд зяпна.
— Кога ще стане това, Козел?
— След пет-шест месеца. Сега лешоядите ще бъдат заети с разграбването на Дяков. Ще воюват за кокала и Козела няма да бъде основната им грижа. Ще следим дистанционно тази битка, но когато примирието е налице, ще дойде нашият ред. Трябва да гарантирахме спокойствието, момче. И на твоето, и на моето семейство. Ясен ли съм?
— Аз ще бъда фингърът, нали?
— Да.
— А вършачите?
— Дарделев и Барич.
Блинд подсвирна.
— Ще се навият ли?
— Това е моя грижа.
Българският Лука Брази скочи и се скри в тоалетната. Петнадесет, двадесет минути… половин час. Меча болест — помисли Козела. Тази съмнителна диагноза навремето бе поставена на Мао Дзедун. Симптомите й се обясняваха със стресово състояние, предизвиквано било от внезапен шок или панически страх, а реакцията се изразявала с внезапна, поройна диария.
Блинд все пак се появи. Лицето му беше като платно, ръцете и краката му трепереха. Самият Козел не един път беше изпадал в подобни състояния.
— Как си, Блинд?
— Стомахът… Сюргюн… Сигурно съм ял нещо кофти.
— Най-вероятно — напълно сериозно каза Козела. — Пий още една мастика. Анасонът стяга.
Козела повика келнера и повтори поръчката. Пиха, мълчаха, Блинд започна да възвръща цвета на лицето си.
— По-добре ли си, момче?
— О, да… Конвулсията мина… Както внезапно се яви, така и отшумя.
Козела кимна разбиращо.
— Мухата и Облака… — бавно и провлачено каза той. — Що за птици са тия вършачи?
— Комплексари, интриганти… Изживяват се като бандити, а всъщност са слуги на Дяков. Роби, които минават за близки на големия бос.
— Поименно… Мухата?
— Изключителен случай. Козел. Най-способният организатор на поръчковите убийства в България.
— Окей. Да започнем с него. Кой е той, Блинд?
Младият килър се облегна в стола, запали цигара, после каза тихо:
— Втриса ме, като се сетя за него.
— Тук сме само двамата.
Блинд се прекръсти мислено и започна да рисува портрета на Вършач №1.
— Висок, изключително як тип. Ужасява дори само с вида си. Има писклив, женски глас. Психолозите наричали това разминаване между глас и психика „вроден садизъм“, твърдеше Дяков. Селяндур! Крадеше дълги години, до появата на борците. Дяков току-що се беше върнал от чужбина и някой, не помня кой, го препоръчал.
— Ти вече работеше за Дяков?
— Не, още бях във ВИС, но всички, освен медиите знаеха за убийствата на Дяков и той се ползваше с респект сред „цветарите“. СИК беше още слаб, а ВИС — обезглавен, след като ти отсвири Нерон Вълка. Дяков започна да гради своя структура и повери на Мухата силовите бригади. Дяков направи опит да свитне Карамански, провали се и — „въз“, в Югославия. Мухата тръгна с него. Там се свърза със „земунците“ на Шиптър и Легия и Мухата получи първите мокри поръчки. Справи се и името му нашумя дори в София. Прокуратурата и ченгетата изчистиха Дяков и те се върнаха. Мухата вече беше ужас. Бяхме тримата — Облака, аз и той.
Блинд направи дълга пауза, допи си мастиката, размъти поглед, но продължи:
— Мухата домъкна врачанците и започнаха вършането. Не лично, чрез бригадите. Приписват му осемнайсет убийства, но всъщност са около четирийсет… Две отгоре, две отдолу — все в гъза. Ако взема молив и лист, ще ги изброя точно и поименно.
— Без значение, Блинд, аз не съм прокурор.
— Нито аз следовател… Алчен! За мангизи е готов да заколи и дете като гергьовско агне. Мразен от всички, но не му пука… Или не разбира, че жестокостта и алчността му всяват ужас дори на тези, които го ползват за вършач.
— Ти не си ли същият случай? — тихо попита Козела.
Блинд поклати глава.
— Не, аз бях „механикът“ на Чарлз Бронсън, те — косачите и „бъчарите“, както ги наричат в Америка. Схващаш ли разликата?