— Продължавай, ще ти отговоря накрая.
Блинд поръча нова мастика. Ще се напие! — помисли Козела. — По-добре… Как беше? „Ин вино веритас!“
— Краят дойде. Козел! Трийсет милиона долара и кусур… Под ръководството на Дяков, с лакейството на Облака и с кръвта, пролята от Мухата и бригадата му, тия огромни мангизи са скрити.
— Къде?
— Еба ли му майката… Прав си, предстои война за наследството на Дяков… Но аз грохнах от умора… или се напих… Може ли да продължим утре?…
Козела кимна.
— Добре, Блинд. Утре сутрин ще потърсим къща за семейството, после пак ще се върнем тук. Този разговор е между нас двамата, нали?
— Разбира се, Козел.
— Тогава да тръгваме. И аз се уморих.
На масата под кедъра вечеряха скумрия в скурдуля сос, пиха родоско вино и слушаха Ерик Клептън. После Флора отиде да приспи Осип. Майка й отдавна си беше легнала. На масата останаха Хелън и Коста, Барич, Блинд и той.
— Моимир, Флора има молба към теб. Иска да я обучиш стрелково.
— А ти?
— Не възразявам, въпреки че е рисковано.
— Пистолет?
— Започни с карабина… На открито. Аз ще ти покажа къде.
— Имаш го. Козел. В какво виждаш риска?
— Жена… — неопределено отговори той и стана. — Аз бях дотук… Лека нощ. Ще се видим на закуска.
Онзи сън се зароди тази нощ. Тясна наклонена улица във Велико Търново. Козела пие кафе сам на маса и с умиление наблюдава как млада елегантна майка поднася лъжичка по лъжичка сладолед в розовите устни на три-четиригодишното си момченце. Пролет… Слънце грее… Птички пеят… Спокойствие! Детето става от столчето и застава на бордюра. Майката рови в чантата си, търси цигари, намира ги, но пръстите й продължават да шарят. Сигурно й липсва запалка. Козела става да й услужи… В този момент от завоя се появява автобус и с грохот се спуска по наклона към тях. Момченцето се уплашва и хуква да пресича… Спъва се и пада. Автобусът връхлита. Козела вижда ужасените очи на шофьора. Няма спиране — говори погледът му. Гумата на моторното чудовище ще мине точно през вратлето на малкия. Тогава той скача като лъв, ръцете му сграбчват дрешките на детето, претъркулва се през рамо и се изправя с малкото телце на другия тротоар. Автобусът отминава с трясък… Прехапала устни, ужасената майка рони сълзи, но… на щастие.
Козела се събуди с трясък. Беше вир-вода от пот, но кой знае защо горд от себе си.
Десета глава
Когато прегледаха регистъра на имотите за продан, Козела изтръпна. Къщата, която се подпираше в скалата на юг и от която го делеше една каменна ограда, се продаваше за жалката сума от 25 000 долара. Отидоха да я видят. Сградата беше боклук, руина, но мястото, около два декара и половина, потънало в дървета и храсти като джунгла. Козела купи къщата, без да се замисля и без всякакъв пазарлък, което озадачи, ала и огорчи критинянина, упълномощен да извърши сделката. На острова обичаха парите, но още повече обичаха надлъгването около окончателната цена.
— Това е коптор, Козел! — каза отчаяно Блинд. — Как ще въведа жена си в тази кочина?
— Купих мястото, момче. Тази барака ще изчезне до довечера.
Козела го заведе във фирмата, която беше направила неговия ремонт. Зарадваха му се като на месия. Те добре помнеха, че този клиент плаща кеш, без да се пазари, а в Крит, както и навсякъде по света, рецесията си казваше думата. Козела плати събарянето на постройката, изчистването на двора, дърветата обаче, най-вече кедрите и кипарисите, не пипнаха и с Блинд седнаха да разглеждат каталозите.
— Не се дръж като ощипана госпожица, Лука Брази — злобно каза той. — Не търси евтиното. „Евтино и качествено!“ е мечтата на идиота, приятелю. — За първи път го наричаше така и това не убягна от тренирания на интонации слух на Блинд. — Избери къщата, която ти харесва, и ще отговоря на нуждите на семейството ти. Не мисли за цената. Ще ти дам възможност да не останеш длъжник.
След двучасово колебание Блинд посочи двуетажен модел с басейн, патио и беседка от мрамор. Цялата сметка възлизаше на около 100 000 долара. Козела капарира строежа, фиксира тримесечен срок в договора и поведе Блинд към терасата на „Епимено“. Младият бандит вървеше като насън. Всичко това с мен ли се случва? — мислеше той и Козела го разбираше. Нямаше да му каже нищо унизяващо или ободряващо, още по-малко какво му предстои, за да „избие“ току-що отпуснатия кредит.