Най-напред видя Моимир Барич, после различи жената на Блинд, водеща за ръка детето. Козела махна слънчевите очила и вдигна шапката над челото си.
Моимир го забеляза, но като всеки опитен конспиратор не реагира. Наведе се, каза нещо на жената, ала като се изправи, очите му вече бяха мъртви. Хвърли ръчната си чанта встрани и рухна.
Козела не чу изстрела, но вече знаеше всичко. Беше стрелял снайперист със заглушител. Профи? Ако истинската цел беше той, а не Барич, снайперистът щеше да презареди и да опита отново шанса си. Разполагаше с няколко секунди, после щеше да избухне паниката. Козела нахлупи отново хабиката си, стрелна се в тълпата, грабна чантата на Моимир, мина зад жената на Блинд, която все още не беше разбрала какво се е случило. Каза й на български:
— Вземи детето на ръце и тръгвай след мен! Веднага!
Като всяка гангстерска жена, свикнала да живее в страх и напрежение, тя бе научена да не задава въпроси и безпрекословно да се подчинява. Тръгнаха към изход „Ц“, откъдето при нормални обстоятелства щяха да вземат такси за центъра, но миг преди да стигнат въртящата се врата, Козела я избута в насрещния поток, който вървеше от изход „А“ към ВИП-а. Паниката пламна. Женски викове докараха полицаите, а това значеше, че шансовете на снайпериста да повтори изстрела намаляват. Огледа се. Барич беше прострелян в тила. Работа на майстор? Държейки чантата на Моимир в едната ръка и лакътя на жената в другата, Козела се измъкна през фоайето и се огледа. Тълпи прииждаха и като че ли никой не мислеше да напуска летището… Поне от този вход.
— Върви спокойно — каза той. — Всичко е наред. Нищо не е наред, д’еба мама му! Това беше истината, но не беше за изричане. Не и в този момент. Влезе в стар мерцедес такси, но по интуиция вместо хотел „Елион“ на булевард „Василиос“ каза на шофьора:
— Порт Пирея.
Козела не се съмняваше, че документите са в чантата. В предсмъртната си агония Тигъра Моимир Барич му беше дал ясен знак. Самият той би постъпил по същия начин.
— Господине… — плахо се обади жената.
— Да.
— Къде е Иван?
— И аз бих искал да зная… Как се казваш?
— Ася. Детето — Васко… Васил.
— Довери ми се, Ася. Мъжът ти ще се върне. Ще те отведа на сигурно място. Там ще го изчакаме. Вие с Васко и аз с моето семейство.
— Къде е това?
— Остров… Крит. Чувала ли си?
— Да.
— Добре, моето момиче. Довери ми се. Знам какво върша.
Ася кимна мълчаливо и прегърна сина си през раменете. Козела отвори чантата. Спи спокойно, брате сърбино! Изпъ̀лни достойно дълга си! Както и предполагаше, новата самоличност на семейство Стоянови беше в плика с воден знак М. А., инициалите на Морис Алкалай. Блинд и семейството му запазваха малките си имена, но фамилията ставаше Дреков. Има ли такава фамилия в България?
Бяха на един час път от Мегало Кастро, когато Блинд се обади. Виктор Бут го беше изпратил с мисия при Хауки Исламболи във Валета. Същата вечер щяха да вземат самолета за Атина.
— Директно в Крит! — каза Козела и подаде телефона на Ася.
Кой уби Барич? УТБА, някоя от мафиите на Марко Милошевич. „17 ноември“? Кой? Барич или той беше целта?… Тежки въпроси вряха в главата на Козела. Отговор — никакъв!
Дванайсета глава
На 7 декември, неделя, в дванайсет часа на обяд Йон Марин — Козела и Иван Дреков-Блинд влязоха в ресторанта на хотел „Савоя“ в Цюрих. Полковник Джон Хакел вече ги чакаше на една от масите в полупразното заведение. На следващата сутрин Блинд щеше да постъпи в частната клиника на професор Гьотц за пластична лицева операция, а Хакел и Козела да останат сами и на спокойствие след близо две години пауза.
— Дължиш ми обяснения, Джон — каза Козела, след като представи младока и седна срещу Хакел.
Хакел кимна.
— Знам, Козел. Алкалай ти приписа убийството ми, но нямаше как да се намеся.
— Къде беше?
— Багдад. Дълга история.
— Мисия?
— Арест… Едва отървах кожата.
— Но ти си офицер от КГБ…
— Американски евреин и полковник от ЦРУ…
Козела се усмихна криво.
— Какво те спаси?
— Българската мафия.
— Лъжец!
— Не бързай със заключенията… Утре ще научиш подробностите.
Антракт? Какво е антракт, да му ебеш майката! Пауза между две мълчания.