— „Ню Йорк Хералд Трибюн“ публикува некролога ти, Джон?
— Некрологът на немския евреин Ханс Хакелман, нали?
— Да.
— Това е друг човек, Козел. Не само ти, но и Алкалай, и Виктор Бут… много хора се заблудиха. А това ми развърза ръцете… за известно време. Наградата за главата на Осама беше в сила. Имах сведения, че е в Багдад. За останалото сам можеш да се сетиш.
— Не съвсем… Осама, Багдад, българската мафия. Сложен пъзел, Джон.
— Не бързай, приятелю. Време е да видим твоя опериран бандит. Ще говорим, докато обядваме. Ще чуеш всичко, което те интересува, Козел, но не безвъзмездно.
— Каква е цената?
— Триъгълникът „Исламболи, Бут, Козел“.
— Охо! — Козела се направи на изненадан. — Искаш да влезеш в мръсния бизнес?
— Винаги съм бил вътре, Козел. Въпрос на гледна точка. Да вървим! Започвам да огладнявам.
Главата на Блинд беше бинтована така, че се виждаха единствено очите и устните му. Пушеше на балкона на стаята и рееше поглед из езерото.
— Как си, младеж? — попита бодро Козела.
— Не знам… Ще видим след една седмица.
— Болеше ли?
— Не, чувствам се странно… глупаво.
— Това чувство ми е познато. Изпитвал съм го. За добро е, Блинд. След една седмица и дяволът няма да те познае.
— За дявола не знам, Козел — унило, много унило звучеше момчето, — но жена ми с пълно право може да ми заяви, че не е омъжена за мен.
— Стигнахме до българската мафия, Джон.
Обядваха в пътен ресторант в Шпрайхенбах и не бързаха. Хакел беше със собствения си „Крайслер Ийгъл“. Козела — пасажер със свободно време в излишък.
— Вашите съмнителни връзки с Ирак са много стари, Козел. От времето на така наречения „износ на революция“.
— Добре помня тези времена — кимна той.
— Създавате предприятието „Кинтекс“. За любопитния поглед — „Кинкалерия и текстил“, за осведомения — „Износ на оръжия за Третия свят“. Обучаване на бойци във вашите страни.
— Знам.
— Знам, че знаеш. Рухна Берлинската стена, комунистите се разделиха на социалисти и демократи и започна големият грабеж. И това помниш, нали?
— Разбира се.
— Да, но кадрите ви останаха непокътнати. Както у вас, така и фундаменталистите, които създадохте на Изток.
Козела кимна. Старата, позната, а и затова отегчителна приказка.
— В багдадската тюрма попаднах в ръцете на някой си полковник Ясин Рахман. Помниш ли такъв човек?
— Не.
— Той обаче те помни. Нещо повече — че работиш с Хауки Исламболи и Виктор Бут и обслужваш тяхната кауза.
— Как стигнахте до моето име?
— Мое дело, Козел. Разполагам с три правдоподобни легенди. Американски офицер от ЦРУ — отдел „Дръг Дипартмент“, американски евреин — офицер от Мосад, и немски офицер, вербуван от КГБ — контрол на агентите ни в Близкия изток.
— Първите две са смъртоносни.
— Да — усмихнат иронично, каза Хакел. — Затова избрах третата. Трябваха ми опорни точки. Нямах право да намеся Алкалай. Евреин, сабри, висш олигарх на съвременна Русия… Скандалът щеше да се превърне в цунами и тогава никаква сила на света не можеше да ми отърве кожата.
Козела разбра почти всичко.
— И ти избра триъгълника „Хауки, Бут, Козела“?
— Точно така. Помолих Рахман да се свърже с Бут. Той им обясни кой си, Козел, но им отказа всякакъв достъп до тебе!
Слава тебе, Господи! — наум помисли Козела, но каза:
— Знам къде е триъгълникът. Не знам къде е българската мафия.
Хакел му се усмихна подкупващо.
— И аз не знам. Контактът ми с вашите бандити струва един милион долара. За твоя сметка, Козел.
Евреинът си е евреин!
— Скъпо струваш, кагебеецо!
— Приемаш ли цената?
— Не.
Хакел умееше да мени настроенията на лицето си като етапите на лятната буря.
— Повтори го, Козел.
— Отговорът е същият, полковник. Не! Но понеже съм ти длъжник… само две екзекуции преживях заради теб, ще ти дам възможност да си избиеш загубите.
— Как? — остро попита Хакел.
— В София.
— Подробностите?
— В София, Хакел. Уморих се. Плащай и да потегляме. Аз съм болен човек, полковник.
През нощта отново се зароди онзи сън. Младата жена с детенцето… Наклонената улица… Слънце, цветя, птички и автобусът отново се спуска с грохот надолу… И пак същият ужас в очите на шофьора, който не може да овладее машината и всеки момент ще прегази вратлето на малкия. Но Козела не е в същата форма. Това не е същият лъв от предишния сън… Скача наистина, но бавно, неловко, тромаво… Успява да измъкне момчето от връхлитащия автобус… Успява със сетни усилия, но разбива главата си в насрещния бордюр.