— Какво ме интересува това, момче! — кресна Козела, но бързо сниши тон. — Тоя твой брат знае ли къде си?
— Не, за бога! Кълна ти се, Козел. Не съм говорил с него. Обадих се на Аса.
— Продължавай! — тихо изсъска Козела.
— Преди един час говорих с Лазар. Коко Русия, така се казва момчето, лежи в „Пирогов“… с отрязани уши, нос, гениталии. Ръцете и краката му са изпочупени на десетки места. — Блинд изхлипа. — Както каза Аса, „прилича на порцеланова кукла, разбита в стената“.
— Защо е жив? — глухо попита Козела.
— Той не им трябва, те искат мен… Знаят, че при следващата им среща ще омекне.
Козела се наведе през масата.
— Кои „те“, Блинд? Говори с имена!
— Мухата и Облака.
Козела стана, наля си водка и набра Лазар Лазов. След петнайсетина минути бившият ескадронист потвърди информацията. Когато се върна на масата, Блинд пиеше второ уиски и гледаше тъпо в една точка.
— Излиза, че стрелецът на летището в Атина е бил Мухата?
— Сретен Йосич… нямам друго обяснение.
— Той е в холандски затвор.
— Така е… Дяков, Мухата и Облака откраднаха дрогата на земунци. Сретен дойде да я прибере, ако не нея, паричния й еквивалент. Тримата, в комбина с някои полицаи, го шитнаха на властите и ето ти екстрадиция. Дотук добре, но тигрите на Аркан не са правени в гъз и не оставят предателите ненаказани. Докато Моимир Барич, Легия, Шиптър и другите вършачи са живи, в София ще бъдат на тръни.
Така е, да му ебеш майката! — помисли Козела, но попита:
— Добре, Мухата убива Моимир… Разбирам мотивите. Но защо остави Ася и Васко на мира, щом имат такава нужда да те смачкат?
Блинд вдигна глава.
— Тук е ключът от гардероба, Козел. Нашите играчи имат връзка с измайловците в Москва. Оттам са прихванали Моимир. Разбрали са, че има самолетна резервация за София, а една седмица по-късно — от София за Атина. Решено бе ударът да бъде в края на дестинацията. Убийствата в България станаха прекалено много и МВР, ще не ще, трябва да обяснява на хората кой стои зад касапницата.
— Искаш да кажеш, че Моимир е оставен в София без контрол?
Само да кима ли знае това момче? — изнервен до лудост помисли Козела.
— Появата на Ася и сина ни на летището в Атина е била истински шок за Мухата — тихо каза Блинд. — И всъщност провал. Йозич е в пандиза и е по-малка заплаха за тях от Блинд, който е на свобода и в неизвестност.
— В относителна неизвестност, момче. Щом жена ти е тук, значи и ти си някъде в Гърция или по островите.
— Да, Козел. И със сигурност ме търсят вече.
— Аса твърди, че Мухата и Облака са в София.
— Те да, но бригадите им със сигурност слухтят наоколо. Открият ли ни, и двамата ще се появят по най-бързия начин.
— Ти си неузнаваем.
— Но Ася не е. Намерят ли нея, аз съм лесен… Но ще посегнат и на теб. Ти си най-старата и най-трудната „поръчка“ в България, Козел.
Мълчаха дълго, после старият лъв доля чашите и се облегна на плота. — Какво още не знам за Мухата, Блинд?
— Ироничен прякор. Не кара кавазакито си под двеста километра в час, смята го за обида. Ако ти е приятел, все едно ти е брат, ако ти е враг… — отново мисли дълго. — Сам се увери — перфектен стрелец. Какво друго? Казва се Светослав Йорданов. Женен, с две деца. Беше верен като куче на Деян Дяков…
Козела прекъсна рисуването на този портрет. Образът му беше напълно ясен.
— А за Облака?
— Облакааа — провлече Блинд. — Интелигентен, елегантен. Сигурно има хиляда вратовръзки. Шие си костюмите по поръчка. Прилича на министър. — Блинд отпи дълга глътка, запали цигара. — Облака е човекът, който издава смъртните присъди в България…
— Снимка? — прекъсна го Козела.
— Не, мрази да се снима. Трима от охраната му се грижат за отстраняването на фотографите…
Козела го прекъсна отново.
— Адреси, любими барове, навици?
— Знам всичко и за двамата.
Козела стана.
— Добре, Блинд. Това е достатъчно. Ще се наложи да им идем на гости. Трябва ми един месец, за да подготвя терена.
— Заминаваме за София?
— Естествено, момче. Работа, която не си свършил сам, не е свършена. Или искаш да ги изчакаме тук?
— О, не! Опазил ме господ… Не искам жена ми…
Козела не го дочака да довърши.
— Подготви Ася и чакай иширет. Мохамед не чака планината да отиде при него… Или как беше? Нещо подобно. Готви се, Блинд. Скоро тръгваме.