— Значи онова лайно Ставрос ни изпържи? — попита Моимир, започнал да разбира изметта. Той беше добър войник, честен бандит, въпреки абсурда на това твърдение, ала недотам умен и можеше да стане лесна плячка, ако не се командваше изкъсо.
— Точно така.
— Ще го убия — изпъшка сърбинът. — Още утре ще го очистя.
— Не — кротко каза Козела. — Не още. Ще му дойде времето.
— Този гад ни прееба с трийсет милиона долара, Козел — обади се Коста. — Това не са пари за семки.
— Опита се да ни преебе, пичове. Неслучайно ви казах, че бях добро ченге. Операцията, която трябваше да протече на порт Пирея, проведох два часа по-рано в открито море. Ставрос да си ебе майката, аз не съм правен в гъз.
Втора глава
Все пак Моимир Барич застреля капитан Ставрос, но властите и полицията приписаха убийството на организацията „17 ноември“. Подозрителен по природа, Козела не можеше да бъде сигурен до каква степен тази информация се базира на невежеството или е тенденциозно „присвиване“ на истинския килър.
Чисто беше пипал Моимир. Пресрещнал бе капитана на входа на пристанището и маскиран като рокер, беше профучал покрай него. Ставрос беше убит с един-единствен куршум в тила, най-вероятно през заглушител, и мотоциклетистът беше изчезнал много преди разстрелът да бъде открит. По-късно полицията беше намерила „Сузуки 250“, рокерски екип, но нито една следа от стрелеца.
„17 ноември“, що за фантом беше тази терористична група?
Флора, мис Хелън Бърнс и Коста Македонеца пиеха кафе на бара до басейна, Козела слушаше новините в бункера си и рееше поглед над пристанището. Беше 20 юли, но все още 9,30 сутринта и жегата поносима. След два часа нямаше да може да се търпи. Както няма съвършени хора, така няма и съвършен климат — помисли той, ядоса се на празното философстване, стана и слезе при басейна. Бъбриха празни приказки, после Флора отиде в кухнята да помага на майка си. Хелън извика Осип за поредния урок по английски и мъжете останаха сами.
— Йон, харесва ли ти Хелън? — попита Коста.
— На мен? В какъв смисъл? Приятно момиче… Може би малко притеснено.
— Флора не ти ли каза?
Козела разбра, но предпочете да се направи на разсеян.
— Жена ми няма тайни от мен, Коста.
И Македонеца изплю камъчето.
— Трета нощ Хелън спи при мен. Флора разбра веднага. Редно е и ти да знаеш.
Козела му се усмихна приветливо.
— По-добър избор от Габриела, Пор.
— И ти нямаш нищо против?
— Ти си пълнолетен мъж, копелдак смахнат. Ако ти трябва благословията ми, имаш я.
Козела мина зад бара, извади лед, наля си водка. Мълчаха известно време, после той попита:
— Какво знаеш за „17 ноември“, Пор?
— Предимно вестникарска информация. Леви терористи и политически фанатици. Появиха се по време на хунтата, но действат и до днес.
— Моимир е свитнал Ставрос. Пресата си мие ръцете със „17 ноември“. Ако терористите решат, че са преебани, може да ни припари под краката. Търси начин да влезем във връзка със „17“-и.
— Трудна задача, Козел.
— Знам, Пор. Обади се на Моимир. Кажи му, че съм бесен. Само в кенефа може да ходи без мое изрично разрешение! — Козела отпи и му се усмихна отново. — Търси „17“-и, момче. Знам, че е много трудно, а и рисковано. А колкото до Хелън… Ако някой ден решиш да се жениш и ни поканиш с Флора за кумове, ще бъдем поласкани.
Козела беше построил привидното си благоденствие в центъра на много опасен триъгълник: Алкалай в Москва, Исламболи във Валета и Виктор Бут някъде из дебрите на Судан. Достатъчно пари беше направил с тяхна помощ. Разумът му подсказваше, че трябва да се оттегли, но интуицията му на див звяр нашепваше друго. Не бива и да мисли за покой, докато някой от тях е жив. Печелиш, ако играеш в тим. Откажеше ли се, всеки от тях щеше да си поиска обратно парите. „Изсушаване!“ Този израз беше широко популярен сред българските мафиоти, а смисълът му — прилаган безмилостно. Алкалай, Исламболи и Бут имаха армии, той — не. Да, ама без пълководци армиите щяха да се превърнат в обезглавени хидри, а той — не.
Смъртни присъди за Морис Соломонович Алкалай, един от великите сабри на съвременен Израел, за принц Хауки Исламболи — пълновластния господар на Александрия в Египет, и на „self-made man“-a Виктор Бут, полуруснак, полутаджик, но син на два от най-безмилостните народи в света. Това романтика ли беше или глупост? Каквото и да предполагаше в навечерието на петдесет и първата си годишнина, Козела най-напред трябваше да си е отговорил на този въпрос, чувстваше го с кожата си. Чувстваше, повече — знаеше и единствения отговор на загадката: докато тези тримата бяха живи, той беше техен роб.