— След като се връща в София, се свързва с Васил Илиев и ВИС 1, но остава самостоятелен играч. Ясен ли съм?
Козела кимна.
— Продължавай, Блинд. Добре познавам този период.
— Знам, Козел. Ще стигнем и до теб, но разказът е дълъг. Уморен ли си?
— Не, слушам те.
Блинд запали цигара, намести се удобно, кръстоса крака и продължи:
— Дяков създаде междинна структура между ВИС и СИК. Нещо по подобие на американския „Мърдър Инкорпорейтид“, който в трийсетте години на миналия век създаде Лучано и повери на Алберт Анастезия… Помниш ли?
— Да.
— Дяков успя да ги заблуди, поне в началото, че ще обслужва и двете групировки, ала заработи за своя сметка.
— Ти къде си в този пъзел, Блинд?
— Няма ме още, но ще се появя скоро. Имай търпение. Козел.
— Продължавай — каза Козела с прикрит яд.
— Около Дяков се въртят две барети, които са сформирали свои наказателни бригади. На власт обаче е СДС, а Дяков има глупостта да притисне за пари Христофор Събев. Светулката, както е по-известен, писва в МВР и Бонев погва Дяков. По това време в София избиват няколко руски гангстери…
— Дяков?
— Първоначално полицията приписа тази кланица на теб, Козел, но всъщност Дяков ги изби и се скри в Сърбия. Мълвата твърди, че в Белград си го свързал с Аркан.
— Не е вярно.
— Така твърдят.
Козела поклати глава.
— Пред вратата стои един от хората на Аркан. Можеш да го питаш. Никога не съм срещал Деян Дяков. Ни в София, ни в Белград… Никъде.
— Както и да е, Козел. Това не променя нищо. Аркан го убиват и властта в Земун поемат Милорад Лукич-Легия и Сретен Йосич-Йозда. — Блинд се усмихна подкупващо. Знам повече, отколкото си мислиш, говореше спокойната самоувереност на този млад мъж. — Следиш ли ме, Козел?
— Внимателно… Очаквам твоето появяване.
— О, да, предстои. Земунският клан поръчва 600 килограма хероин от Колумбия. Пратката пристига на Солунското пристанище. Косьо Самоковеца я прекарва през митническите си канали, складира я край Благоевград и дава иширет в Белград. Дяков прихваща съобщението и на пожар се прибира в София. Появявам се и аз. Дяков ме праща с една от бригадите си да гепим пратката. Преебахме охраната на склада, двама от тях — в преразход…
— Ти ли, Блинд?
— Да, лично аз. Докарах хероина в София. Дяков се боеше, че сърбите ще се оплачат в Меделин и у нас ще дойдат и колумбийски килъри, и земунски вършачи…
— Вършачи?
— Новото име на наемните убийци. Ползва се за заблуда на полицията… Дяков издаде заповед стоката да се разпродаде бързо на половин цена, а на МВР да се подхвърли, че тази кражба е твоя работа, Козел.
— Аз отдавна съм извън играта.
— Но си легенда, господин генерал. Името ти се споменава със страхопочитание и до ден-днешен. Затова и четирите центъра решиха единодушно да пратят вършачите след теб.
— Знаят ли къде съм?
— Ще стигна и дотам, Козел. Имай търпение… Дяков ми повери пласирането на стоката…
— Чакай малко, Блинд. Говориш за четири центъра. Какво имаш предвид?
— СИК, ВИС, Дяков с „Мърдър Инкорпорейтид“ и голямата тройка около „Амбасадор“, но за тях ще говорим след малко. Събрах големите пласьори от улицата и им раздадох пратката.
— Поименно?
— Едва ли ги знаеш, Козел. Ти се „изнесе“ отдавна. Разхвърляхме стоката, отчетохме се и — о, ужас! — Сретен Йосич се появи в София. И на децата веднага би им станало ясно защо. Всичките световни полицейски централи го търсят, той у нас ходи по кръчми и барове и души като хрътка. За първи път виждах Дяков уплашен. Веднага удвои охраната. Изписа два бронирани джипа. Навсякъде му се привиждаха сърби и колумбийци.
— Шубето било голям страх, а? — попита Козела, наясно с отговора.
— О, да. Ти още не си посегнал на Нерон Вълка, на Пентхаус, на Доди Беров и дори Карамански продължава да се изживява като „кръстник на мафията“.
— Вестникарска ламбада.
— Така е, Козел, но той беше смъркач, пиянка и склонен към самозабравяне.
— Значи аз още действам в България.
— Да. По това време създават СИК.
— Помня тези години…
— И те те помнят, Козел. Още треперят, когато се спомене името ти. Кирил Цочев говори ли ти нещо?
Козела се опита да открие тази „птица“ в спомените си, но напразно.
— Не.
— Ако някой беше близък на Дяков, то това беше именно той. Останаха приятели дори когато Цочев отмъкна 100 000 долара от ВИС 2. Тогава Нерон го разкри, изпочупи му кокалите и го изхвърли, а Дяков го прибра при себе си.