— Много години минаха оттогава, Блинд.
— Вярно, но ако не ти припомня някои събития и артисти, няма да схванеш какво имам предвид.
— Добре, слушам те.
— Нерон извика Дяков във ВИС за обяснение във връзка с Кирил Цочев. Дяков отиде уплашен, но се върна курназ. Викал на Нерон: „Не пипай Киро! Ако искаш война, ще си я получиш!“ Отиде си, но се намеси ти, Козел, и Дяков отърва кожата. Ако Нерон беше останал жив, с Дяков беше свършено.
— Защо? Не съм засичал този Дяков никъде през цялото време.
— Защото знаеше, че работиш за Нерон, и бягаше от среща с теб като дявол от тамян.
— Ясно — кимна Козела. — А ти къде беше?
— Навсякъде, Козел. Във ВИС 1, във ВИС 2, в СИК, при Дяков в „Мърдър Инкорпорейтид“. Само при теб не съм бил — в Ескадрона на смъртта.
Козела се усмихна криво и се изправи.
— Кой знае за Ескадрона, Блинд?
— Всички, които трябваме да знаят. Сега аз тръгвам. Ще продължим утре. Лекарите ме предупредиха да не те уморявам повече от час.
Козела го спря с ръка.
— Чакай, Блинд. Защо откровеничиш с мен?
— Не бързай, господин генерал. Ще разбереш всичко, но бавно… Все още имаме време.
— Последен въпрос: от кого бягаш, Блинд?
— Поръчан съм от всички босове… Затова потърсих връзка с теб. Ти си последната ми надежда.
Блинд стана от стола, обърна се и излезе.
Флора завари Козела със зареян поглед в двора на болницата.
— Йон?
— Повикай доктор Маврос. Прибирам се вкъщи, Флора.
— Но…
Никакво „но“, скъпа, повикай доктора. Повече работа тук нямам.
Четвърта глава
На другия ден Козела изпрати Моимир Барич да доведе Блинд на обяд. Флора, сервирала им на отделна маса под един от кедрите, се оттегли.
— Записваш ли ме, Козел? — попита Блинд.
— Не. Не пиша роман, а реша ли, нито ще откриеш бръмбара, нито можеш да предприемеш нещо, ако случайно се натъкнеш на него.
— Ще решиш ли? — попита усмихнат Блинд.
— Не.
— Благодаря, Козел. Ти си най-големият пич на всички времена.
— Заеби комплиментите. Как разбра за Ескадрона?
— Първо чух мълвата, под сурдинка, разбира се… После ти започна мокрите поръчки. Тогава вече нямаше място за съмнения.
— Какво знаеш за мен, Блинд?
— О, много неща, но не съм сигурен кое е истина, кое е легенда.
— Пиеш ли?
— Вече да… и пуша. Нямам нерви, Козел. Живея в някакъв екшън филм и отдавна съм на лекарства.
— Дрога?
— Засега се въздържам.
— Какво да ти налея?
— Уиски… Ти пиеш водка, нали?
— До инфаркта, да. И сега ще пия една малка. Наздраве!
— Наздраве, Козел.
— Очакваш ли нещо от мен, Блинд?
— О, да… Ще ти стане ясно на края на разговора какво.
— Аз не съм здрав, Блинд. Инфарктът е сериозна работа!
— Ще говорим на края, генерале.
— Не ме наричай генерал. Отдавна не съм на служба.
— Генералът никога не е бивш, Козел. Като негъра, проститутката и комуниста.
Беше ред на Козела да се усмихне.
— Наричай ме, както искаш. Откъде ще започнем днес?
— Искам, Козел, да ти нарисувам истинския портрет на Деян Дяков.
— Давай.
— След конфликта с висаджиите Дяков увисва без пари и с неустановено положение. Натискат го ежедневно: „Щом сме във война с ВИС, трябва бързо да се влеем в СИК!“ Дяков отначало се дърпа: „Аз съм самостоятелен играч“, ала в крайна сметка безпаричието го принуждава да отстъпи. СИК вече е конструиран, но му дават право да запази структурите си.
— На подчинение в СИК?
— Не, Козел. Личната армия. Започва поголовен грабеж на луксозни коли — марките ти са известни, само в София около тридесет лимузини било за откуп, било завинаги.
— Познавам и други крадци — обади се Козела.
— О, и аз. Още в началото на деветдесетте години ограбват няколко от крупните иманяри и натрупват добри пари. Истинският възход започва, след като ти отстрани Нерон.
— Което само по себе си означава смъртен конфликт с ВИС и СИК едновременно?
— Точно така, Козел — каза Блинд, като си даде вид на приятно изненадан. — Загряваш от половин дума, генерале. Означава тлееща омраза, която предстои да избухне. Ала в онзи период смъртта на Нерон предвещава златните години за СИК. Повечето бригади на ВИС минават към СИК до един момент, когато артистите от висшите етажи заповядват: „Стоп! Калигула е добър вожд. Ще запазим ВИС непокътнат.“ Идва времето на Косьо Самоковеца.