Колби тихо се засмя.
— Да, странно. Не съм ли ти казвал, че зад водопада има пещера? Не се вижда заради водата, но ако човек познава пътя, може да стигне дотам.
— Пещера?
— Пещерата „Окованата жена“.
Даяна се наведе да събере остатъка от обяда им.
— Откъде произлиза името на водопада и пещерата? „Окованата жена“. Странно е.
— От една стара легенда. — Колби сгъна одеялото и тръгна надолу по стръмната пътека, където беше паркиран джипът.
— Индианска легенда?
Той поклати глава.
— Индианците я разказвали на първите заселници в района, но винаги се кълнели, че легендата не е свързана с тяхното племе. Твърдели, че преди тях съществувала друга раса. Свиреп войнствен народ, който отдавна е изчезнал.
— Легендата от онова време ли е?
— Точно така.
— Разкажи ми историята. — Даяна припкаше, за да върви в крак с Колби и под краката й хрущяха дребни камъчета. Изведнъж й се прииска да чуе разказа за водопада „Окованата жена“.
— Като дете съм чувал следния вариант: войните, населявали тези земи, имали навик да се снабдяват със съпруги като ги отвличали, което за времето си било много достоен начин.
— Изглежда са били типични мъжки шовинисти.
— Не ме гледай така — рече Колби и й хвърли ироничен поглед през рамо. — От години не съм отвличал жена. Както и да е, един от най-великите войни на племето решил, че му се полага най-добрата невеста. Искал жена, която да го дари със силен син. Бродил надлъж и нашир, докато намерил такава. Един ден се промъкнал и грабнал младата жена, докато беряла диви плодове. Завел я в дома си и гордо я положил на леглото си. Но не съобразил една малка подробност.
— Жената не искала да я отвличат и да я отделят от дома и семейството й?
— Била изключение. При нормални обстоятелства сигурно чувствата й са щели да бъдат пренебрегнати. Но в нейния случай новият й съпруг не можел да не се съобрази с мнението й, защото тя произхождала от доста необикновен род. Където жените са войни. И не само това, но жените в племето знаели как да контролират репродуктивния си цикъл.
— Аха. С други думи, тя е знаела това-онова за предпазване от бременност и отказала да забременее. Браво на нея.
— Преди да се радваш, изчакай да чуеш края на тази история.
Даяна се намръщи зад гърба му.
— Щастлив край ли има?
— Не. Чуй добре, мила моя, и запомни, че женският инат не води до добро.
— Звучиш като съвременен воин — шовинист — измърмори Даяна.
Колби не й обърна внимание.
— След като в продължение на няколко месеца нощните усилия на нашия юначен войн не се увенчали с успех, той най-после осъзнал, че невестата му нарочно проваля великите му планове да създаде могъщ син и наследник.
— И той се ядосал?
— Меко казано. Опитал с бой и заплахи, ала когато и това не подействало, решил, че ще й дойде умът в главата, ако за известно време постои сама в пещерата зад водопада.
Даяна ококори очи.
— Той я е оковал в пещерата, за която ми спомена?
Колби кимна.
— Така гласи историята. — Той леко подскочи към една издатина в скалата, за да не налети върху Спектър, който припкаше пред него. — Пази се от пътя ми, проклето куче, — измуча Колби през зъби.
Спектър не го удостои с внимание.
— Престани да обиждаш кучето ми и разкажи историята до края — настоя Даяна.
Колби протегна ръка назад да я успокои.
— Ами, залостил я в пещерата и й казал, че ще излезе оттам, само ако зачене.
— Колко ужасно.
— Всеки ден преди залез-слънце идвал при нея. Носел й храна и я любил, след което я оставял сама в тъмнината.
— Искаш да кажеш, че я насилвал ежедневно.
Колби замислено вдигна вежди.
— Да, вероятно до там се стигало, защото жената продължавала да отказва да забременее. А след време дори започнала да отказва да яде храната, която той й носил. През цялото време крояла планове да се измъкне от нежелания си съпруг. Една вечер решила, че е настъпил моментът.
Даяна вдигна поглед.
— Да избяга?
— Не — мрачно отвърна Колби. — Да убие война. Престорила се, че се предава. Той с такова облекчение си помислил, че най-после е прекършил съпротивата й, че явно забравил с кого си има работа. В припряността си да зачене син, станал невнимателен. Непростимо невнимателен, като се има пред вид, че бил опитен войн.
— Какво се случило?
— Жената се добрала до ловния му нож и го пробола точно, когато той достигал „гранде финал е“.
— Ранила го смъртно, докато той бил върху нея — заключи Даяна в почуда и страхопочитание. — Каква жена.
— Историята не е свършила още — предупреди Колби. — Споменах ти, че няма щастлив край.