— Разкажи я докрай — подкани го Даяна, нетърпелива да чуе завършека.
— Войнът умрял в краката й, а кръвта му се стичала през входа на пещерата и се смесила с водопада. С последен дъх той проклел жената. Казал й, че духът й ще остане прикован в пещерата завинаги, ако не зачене и не роди дете там.
— После той хвърлил топа, а тя успяла да излезе от пещерата? — рече Даяна.
— Не забравяй, че била окована. Нямало начин да се освободи, след като вече била убила война. Там умряла. Легендата разказва, че духът й е все още затворен в пещерата. В края на краищата, каква е вероятността да се създаде и роди дете в пещерата „Окованата жена“?
— Почти никаква, предполагам. — Даяна извърна поглед към непроницаемата водна завеса, опитвайки се да си представи скритата пещера зад стената от падаща вода. Смущаващо беше дори само да си я представи. — И това ли е краят на историята?
— Повече или по-малко. Но доколкото помня, децата от околността винаги са се забавлявали да се плашат до смърт с клюки, че окованата жена все още чака в пещерата. Казват, че ще убие всеки мъж, осмелил се да влезе в пещерата. На теория, ножът на съпруга й е все още у нея, нали?
— А възрастните какво казват?
— Повечето не го взимат на сериозно, естествено. Но когато се случи нещо странно или тревожно в околностите на Фулбрук Корнърс, можеш да се обзаложиш, че мнозина са склонни да обвиняват неспокойния дух на жената в пещерата.
— Виждам, че и ти си бил едно от децата, които са се връзвали на тази история — рече Даяна мрачно. После замълча. — Кажи ми. Рискувал ли си някога да влезеш в пещерата?
Погледът му не издаваше мислите му.
— А ти как мислиш?
Тя наклони глава настрани, размишлявайки върху въпроса.
— Мисля, че сигурно си се опитал. Не би могъл да устоиш на предизвикателството. Все пак, нали си бил най-твърдоглавото дете в града! Длъжен си бил да оправдаеш славата си на такъв.
Колби иронично се усмихна.
— Права си. Като тийнейджър прекарах една нощ в пещерата. Трябваше двамата с Еди Спунър да го направим. Но когато падна нощта и водопадът стана червен, Спунър изгуби кураж. Предложи да си направим лагер край реката и да пренощуваме там.
— Но ти остана, разбира се.
— Трябваше — отвърна Колби с престорена скромност. — Както каза, трябваше да оправдая славата си.
— Беше ли уплашен?
Усмивката му изчезна.
— Ще ти кажа истината. Не съм го казвал на никого, дори на Еди Спунър. Никога през живота си не съм бил толкова уплашен, както онази нощ. Другият път, когато бях почти толкова ужасен, беше нощта, в която Брандън имаше треска и вдигна температура четиридесет градуса. Наложи се да го заведа спешно в болницата. Но този страх е различен от преживяването ми в пещерата „Окованата жена“.
Даяна беше поразена от силата на признанието му. Имаше чувството, че току-що е надзърнала в най-тъмното и най-съкровеното ъгълче в душата на Колби.
— Колби?
Но той беше стигнал до равнината в подножието, където беше паркиран джипа, и вниманието му беше насочено към други неща.
— Погледни идиотското си куче — каза той с отвращение, докато крачеше към колата. — Настанил се на предната седалка като цар. Какъв непукист.
— Обичаш ли мен, обичай и кучето ми — с лекота, някак, без да се замисля рече Даяна. Едва когато Колби я погледна с въпросителен поглед, тя осъзна какво е изрекла.
— Да се договорим — бавно и провлачено каза той. — С теб ще правя любов, а кучето ти ще понасям.
— Да се надяваме, че и то има желание да те понася за още известно време. Спектър е много своенравен. — Даяна се мушна в джипа и отмести кучето на задната седалка. То се подчини охотно. Тя се надяваше, че премествайки огромното и космато тяло на животното е успяла да прикрие леката си червенина.
Колко дълго Колби ще има желание да прави любов с нея? И колко време тя ще се самозалъгва с мисълта, че правенето на любов е съвсем истинско, за да си струва компромисът?
— Тук ли си устройвал среднощните надбягвания? — попита Даяна, когато Колби изкара джипа на Ривър Роуд.
— Да, тук. Спечелих много пара тук.
Даяна сбърчи вежди с неодобрение и се загледа в тесния, криволичещ път, който следваше реката.
— Но този път е много опасен за високи скорости. Ако човек изгуби контрол над колата, тя отива в реката.
— Даяна, сладка и невинна, не ми се иска да ти го казвам, но самият факт, че пътят е опасен, носи тръпката. Именно затова побеждавах повечето пъти. Никой не познаваше пътя като мен. Проучвал съм като истински изследовател всеки завой и всяка права отсечка.
— По някакъв начин си представям как го правиш.
— Знаех точно с каква скорост да вляза във всеки завой и точно кога да форсирам. Надбягванията обикновено стартираха на около миля оттук и финишираха при водопада. Ако до този остър завой на пътя до моста не съумявах да взривя състезанието, почти винаги ги губех при чупката до водопада.