— Тийнейджърските ти години със сигурност са били доста по-вълнуващи от моите — измърмори Даяна. — Но не ми се ще да си правиш труда да ми ги възкресяваш. Нещо против да намалиш?
Колби й отправи поглед, пълен с извинение.
— Съжалявам. — Той отпусна педала за газта. — Притеснява ли те начинът ми на шофиране?
— Не съвсем — открито отвърна тя. — Винаги имаш вид на човек, който напълно владее ситуацията. — Това беше самата истина. Поразяваше я спокойствието и прецизността му зад волана. — Просто съм свикнала на малко по-умерени скорости.
— Търсиш умереност, получаваш умереност. — Усмихна й се той. — Тази вечер желанията ти са заповед за мен.
— Утешително е да го чуя. Поразително е как малко секс променя настроението на мъжа.
— Малкото секс с теб днес следобед е най-добрият секс, който съм преживявал.
Даяна почувства топлината от червенината и тръпките, които все още вълнуваха тялото й. Беше се гмурнала в торнадо и беше оцеляла, но не мислеше, че ще си остане същата.
По целия път до къщата на Даяна Спектър седеше отзад, увесил глава над рамото на Колби. Езикът на кучето висеше между зъбите му и оттам се стичаше плътна слюнка. Когато джипът спря на малката автомобилна алея, върху дънковата риза на Колби се беше образувало голямо влажно петно.
— Знаеш ли — рече Даяна, — според мен това е знак, че той вече те приема.
Колби изпепели с поглед кучето, което от своя страна го удостои с поразително невинно изражение.
— Не, Даяна, това не е знак, че започва да ме приема, а начин подло да ми покаже колко много ме ненавижда. Знае, че губи битката, затова предприема партизанска война.
— Говориш като параноик.
— Убеден съм, че човек никога не трябва да се подценява врагът. — Той се качи по стъпалата на входната площадка и отвори външната врата. — Ще ме поканиш ли на вечеря?
Тя се засмя:
— Не ти ли е хрумвало, че започваш да ставаш муфтаджия като кучето ми?
— Спектър те обича само, защото знаеш как да отваряш кутия кучешка храна. А аз, от друга страна, обичам не само гозбите ти, колкото и скромно да е менюто ти, аз съм луд по тялото ти.
— А къде е мястото на възхитителният ми ум в цялата тази работа?
— Скъпа, две от три не е зле. Изобщо не се оплаквам.
— Ах, ти шовинист такъв. — Тя игриво го мушна в ребрата, наслаждавайки се на гърча му от престорената болка. — Искаш ли да вечеряш тук тази вечер? Сготви си сам.
— Изморяваш се само ти да готвиш ли? Опасявах се, че ще се стигне дотам — рече Колби примирено и тъжно. — Не биваше да те оставям да ме прелъстиш днес следобед. Трябваше да се досетя, че щом разбереш, че съм твой, ще ме пренебрегнеш и ще ме обидиш.
Даяна се надигна на пръсти и бързо целуна едната му страна.
— Кой — тихо попита тя, — кой прелъсти днес следобед?
— Кого — поправи я той с усмивка. — Въпросът е кой кого прелъсти. Обърни внимание. Ние писателите отбираме от граматика и тем подобни.
— Впечатлена съм, но това не е отговор на въпроса ми. — Даяна мина край него и включи осветлението. Ако не друго чувственото преживяване следобед със сигурност провокира игривото настроение у Колби Савагар. Тя осъзна, че досега не беше го виждала в такова настроение.
— Съжалявам, забравих. Какъв беше въпросът?
— Сега се измъкваш.
— От какво?
— От въпроса.
— Като споменаваш въпроси, искам да ти задам един. Тя се спря до кухненската врата, усещайки, че той се мотае зад нея в коридора. С любопитство извърна поглед. Колби разглеждаше писмото и плика, които тя беше оставила до вазата с цветята на масичката.
— Какъв е въпросът ти? — остро попита Даяна.
Той вдигна поглед, игривостта в изражението му се беше изпарила.
— Кой е Арон Краун? — каза той и метна писмото на другия край на масата.
— Шефът ми — бавно отвърна тя. — Или по-точно, бившият ми шеф.
Колби я последва в кухнята.
— Защо ти пише?
Тя вдигна рамене, преструвайки се, че не забелязва лекото напрежение в гласа му. Извади от хладилника една маруля.
— По две причини, предполагам. Първо, защото работихме заедно доста дълго, и второ, защото иска веднага да се върна на старата си работа в „Карутърс и Йейл“.
— И да се занимаваш със счетоводство, както преди да вземеш отпуск ли?
— Да. — Колби не беше проявил особен интерес към работата й. Имаше съвсем смътна представа как се прехранва и не осъзнаваше колко много значеше кариерата й за нея. Може би не го беше грижа. — Да видим ще забъркаш ли една салата. Ще отворя някакво вино и ще налея чашите.