— Мислех, че мъжът трябва да отвори виното и да седи, докато жената мие зеленчуците.
— Отдавам ти заслуженото за това, че си някак освободен. — Тя пъхна отварачката в шишето.
Колби вдигна марулята със замислен поглед. — Каза, че си взела отпуск, защото не си получила очакваното повишение.
— Точно така. Веднага щях да напусна, но Арон ме убеди да си дам малко време и да премисля нещата. Каза, че доста години вече работя твърде усилено.
— Никога не си споменавала този Арон.
— Не съм ли?
— Не, Даяна, не си. Престани да играеш игрички с мен. Прочетох първите няколко абзаца на писмото на масичката в коридора. Краун направо те умолява да се върнеш и да работиш за него. Сигурна ли си, че той не е нещо повече от твой шеф?
Даяна седна на един кухненски стол и подпря нозете си на стола срещу нея. Отпи от виното си, потупа Спектър по главата и се замисли за Арон.
С общо добър външен вид, приятно облекло и привлекателност, Арон сигурно щеше да успее да се издигне в корпоративната империя „Карутърс и Йейл“. И наистина бързо се беше изкачил по стълбицата, докато Даяна Прентис беше наоколо, за да му помага да изглежда добре. Интересно как ли се справя сам.
— Не — тихо отвърна тя. — Арон никога не е бил нещо повече от мой шеф.
Настъпи мълчание, докато Колби късаше марулята.
— Сега започвам да разбирам — каза той най-после.
— Какво?
— Има толкова неща, които не знам за теб.
Даяна се усмихна в чашата си с вино.
— Искаш да кажеш, че сега, когато постигна, каквото търсеше с мен, най-после започваш да се интересуваш от мен?
— Винаги казвам, всяко нещо по реда си. Умея да степенувам приоритетите и повярвай ми, да правя любов с теб беше на първо място в списъка. Къде държиш зехтина и оцета?
— Във второто шкафче вдясно.
Когато Колби отвори не където трябва, Спектър се заинтригува и го предупреди с ръмжене.
— Какво му става сега, по дяволите? — попита Колби.
— Току-що отвори шкафа, където държа кучешката му храна. Може би ти няма доверие, докато се въртиш около храната му.
— Може би не трябва да ми се доверява. Ние сме врагове. — Колби леко се усмихна и затвори вратичката на шкафа. — Интересува ме само дали ти ми имаш доверие или не. Вярваш ли ми, Даяна?
Тя отпи от виното си и се загледа в него.
— Все още не те познавам много добре.
— Опитваш се да избегнеш въпроса. — Той се наведе през плота, облицован с плочки, и взе чашата, която тя беше наляла за него.
Даяна си пое дълбоко въздух.
— Сигурно донякъде ти имам доверие, в противен случай нямаше да направя това, което направих с теб днес следобед.
Колби кимна със задоволство.
— Да, и аз така си го представях. — Той се обърна към марулята. — Казвал ли съм ти, че правя най-вкусната салата „Цезар“ на света?
— Не, не си спомням да си го споменавал.
— Чакай само да я опиташ.
— Къде се научи да готвиш? — попита Даяна с любопитство.
— От книгите. Трябваше да отглеждам детето си, нали си спомняш? Реших, че дължа на Брандън повече от замразена вечеря и пица, въпреки че той пак щеше да е доволен. От книгите научих много неща за това как се отглежда дете. Освен това, открих, че в книгите не всичко е правилно.
— Да, не мога да си представя обратното. Колби, ти искаше ли дете?
— Не, не и на деветнадесет — отвърна той, иронично изкривявайки устни. — Но нямах голям избор. Един хубав ден се появи Брандън и реши въпроса. Нямах време да мисля искам или не искам дете. Вече имах. А ти?
Този твърде личен въпрос я изненада. Колби не задаваше такива въпроси. Даяна впери поглед във виното си.
Искаше й се той да проявява любопитство спрямо нея, но не и по този въпрос. Не беше готова да му даде пълен и ясен отговор, затова му поднесе само част от истината.
— Преди време си мислех понякога за това. Но така и не се появи нито подходящият момент, нито подходящият мъж.
— Изобщо ли?
— Ами, имаше един мъж, когато бях в самото начало на кариерата си. Бях на около двадесет и пет. Мислех си, че той е човекът. За известно време нещата вървяха много добре. Но се оказа, че когато се появил в живота ми, преживявал раздяла с предишната си любов. Щом се появи бившата му любовница, той осъзна, че тя е жената, която желае.
— И те заряза?
— Бях изключително благодарна, че бившата се появи преди, а не след сватбата — сухо отвърна Даяна. — Както и да е, след този случай се отказах да мисля за семейство и насочих вниманието си кариерата. Сега съм на тридесет и четири и съм доволна от това, което съм постигнала.