— И не си се замисляла какво си пропуснала?
— Не особено. Поне не често. Имам пълноценен живот, който се дължи на успешна кариера, добри приятели и разнообразни интереси. Така или иначе, не мисля, че от мен щеше да излезе страхотна майка — добави тя, опитвайки се да внесе лекота в неочаквано напрегната атмосфера. — Никога не съм била обсебена от децата, а и мисълта да си имам дете, докато бях тийнейджър, щеше да ме травматизира.
— Да, понякога е трудно. Но се справяш като вършиш това, което трябва. Сега, когато съм един квалифициран експерт, съм изключително щастлив, че мога да се оттегля от сцената. Отглеждането на деца е работа за двадесетгодишни със светнал поглед, които не знаят в какво се забъркват.
— Вярвам, че е така. — Тя се изправи. — След тридесет годишна възраст, човек е достатъчно зрял, да си даде сметка каква отговорност е всъщност това. А на тридесет и четири, бих била абсолютно ужасена от перспективата да забременея.
Колби изведнъж я погледна разбиращо.
— Това би внесло хаос във внимателно структурирания ти живот, нали? Би променило всичко за теб.
— Да, честно казано, така е — не забави отговора си тя, докачена от тона му. — Говориш така, сякаш според теб, няма да е зле да променя всичко в живота си.
Колби наряза един кърваво червен домат на тънки резенчета.
— Да — рече той. — Едно дете определено би променило всичко за теб.
— Е, за това поне не бива да се тревожа, не е ли така? — твърдо отвърна тя.
— Да — съгласи се той. — Поне за това не бива да се тревожиш. Но може би би могла да направиш някои други, не толкова драматични промени в живота си.
— Например?
— Например да се преместиш да живееш при мен до края на лятото. И тъй като съм щедър човек, дори съм склонен да взема и глупавото ти куче.
Четвърта глава
Не му се хареса отговорът й, но той го понесе с обичайното си самообладание. Вероятно, тъй като беше убеден, че няма да му отнеме много време да промени решението й.
— Помисли — беше й казал. — Не е необходимо да вземаш решение в този момент. Някой друг път ще поговорим пак.
След като Колби си тръгна същата нощ, Даяна дълго мисли за прикритата му самонадеяност. Може би той имаше право. Та тя вече спеше с него. Защо да не се премести?
За лятото.
Дълбоко в себе си Даяна знаеше, че именно това не й беше приятно. Намеренията на Колби Савагар стигаха само до края на лятото. Беше достатъчно откровен в това отношение.
Даяна неспокойно отмести завивката и стана от леглото. Спектър също се изправи, когато тя облече робата си и намери пантофите си. Той я погледна въпросително.
— Искаш ли среднощна вечеря?
Огромните, увиснали уши на Спектър щръкнаха бдително и той се присламчи към Даяна, която закрачи по коридора.
— Няма нужда да те питам втори път, нали? И двамата с Колби не чакате покана що се отнася до храната.
Може би Спектър хич не го беше грижа дали го сравняват с най-големия му съперник, но си замълча по въпроса. Той внимателно наблюдаваше, докато Даяна извади една кучешка бисквита и му я подаде. Изключително грациозно той пое бисквитата от ръката й и на един дъх я погълна.
— Бога ми, какви огромни зъби — рече Даяна и взе за себе си една бисквитка. — Колби е прав. Като гледа зъбите ти човек наистина се замисля как си се прехранвал, преди да намериш това уютно местенце при мен и да ми станеш приятел.
Спектър се ухили съпричастно посвоему. За съжаление единственият резултат от усмивката му беше, че показа всичките си зъби.
— Не прави така — твърдо заповяда Даяна. — Напомняш ми за Колби.
Тя седна до кухненската маса, за да изяде бисквитката си. Наблизо лежеше екземплярът от „Шокиращата долина“, който Колби й беше дал няколко седмици по-рано. Все още се опитваше да изличи от съзнанието си десета глава, която чете предния ден.
Поколеба се за миг, но не устоя, и отвори книгата, за да разбере какво се случва на главния герой, мъж на име Донъли.
В тези последни секунди единствената му мисъл беше, че не беше редно такова злостно същество да приема невинна маска. Едно чудовище трябва да прилича на чудовище. Човек трябва да може да различи доброто от злото от пръв поглед.
Но той беше твърде заслепен за истината и сега тя го убиваше. Бавно, ужасяващо, безмилостно го убиваше.
Даяна леко потрепери и бързо затвори книгата. Беше достатъчно разумна да не чете „Шокиращата долина“ по това време на нощта. Погледна към Спектър.
— Според мен, Донъли ще се справи — рече тя на кучето. — Но от цялата тази работа на нас ще ни изтръпнат партенките. Ти как смяташ, откъде черпи идеи авторът на романи на ужасите? Мисля, че не ми се иска да имам сънищата на Колби.