— И все още не е прочела — намеси се Колби. — Едва се справя с половината от „Шокиращата долина“.
Робин изглеждаше изненадана.
— Но това е една от най-добрите му книги.
— Точно така — сериозно отвърна Брандън, не скривайки, че се гордее с баща си. — „Шокиращата долина“ е начело на всички основни класации за бестселъри. Това беше големият удар на татко.
— Достатъчно — извика Даяна. — Предавам се. Признавам, че що се отнася до приказки на ужасите, съм ужасно невежа. Кълна се, че ще довърша книгата, дори и да ме плаши до смърт.
— Хайде — рече Колби и хвана Даяна за ръка, — да се махаме оттук. Брандън, вие двамата с Робин можете да ме последвате до къщата на леля Джес. Ще се видим след няколко минути. Искам да поговоря с Даяна.
— Добре, татко. Ще те чакаме в колата. — Брандън кимна към елегантната двуместна мазда, която Колби му беше купил, след като синът му завърши колеж.
Колби се намръщи, докато гледаше танцуващата червена опашка на момичето, което вървеше към колата с Брандън.
— Само деветнадесетгодишните изглеждат толкова добре в дънки — лаконично заключи Даяна. — Но не си въобразявай. Тя е твърде млада за теб.
— Кажи го пак — измърмори Колби. — Твърде млада е и за Брандън. Или пък той е твърде млад за нея. Не знам кое точно.
— Изглеждат на еднаква възраст.
— В това е целият проблем. Те са просто деца. — Той се облегна на шофьорската врата на буика и леко поглади с пръсти раменете на Даяна. — А сега за довечера.
Спектър тутакси започна да ръмжи застрашително. Кучето се облегна на стъклото и показа носа си навън, а зъбите му се доближиха твърде много до бедрото на Колби. Той бързо се отдръпна от колата.
— Глупаво куче.
Спектър отново изръмжа, доволен, че накара Колби да се премести.
— Ей, вие двамата, я не се обиждайте — предупреди Даяна.
— Кажи го на него — посъветва я Колби. — Слушай. Исках да се самопоканя за вечеря, но изглежда си имам компания.
— Брандън много прилича на теб. Освен в очите.
— Има очите на майка си — нетърпеливо отвърна Колби.
Даяна сключи пръсти.
— Знаех, че ми изглеждат познати. Това са очите на Маргарет Фулбрук.
— Може би. Скъпа, не желая да говорим за очите на Брандън. Както казах, канех се да се самопоканя на вечеря.
— Както обикновено?
— Точно така. Както обикновено. Но сега се налага да променим плановете си.
— Не знаех, че имаме планове.
— Даяна, не ме гледай с тези ококорени и учудени очи. Напомняш ми за кучето си. — Даяна се усмихна и въздъхна. Колби се наведе да вкуси задоволството по меките й устни. — Е, тогава — рече той след миг, — както споменах, налага се да променим плановете си. Ела при мен довечера. С Брандън ще спретнем една вечеря.
— Брандън знае ли да готви?
— Разбира се. Научих го да чете готварските книги.
Даяна въпросително се усмихна.
— Знаеш ли, Колби, смятам, че си бил много добър баща.
— Понякога най-доброто нещо, което можеш да кажеш за един баща, е че е оцелял заедно с детето. Какво ще кажеш за една вечеря довечера?
— Как мога да устоя на изкушението да готвиш за мен отново? — Тя леко го целуна. — Снощи бях много впечатлена. Беше прав за салатата „Цезар“. Най-добрата в света е.
— Нали ти казах? Ще се видим в пет. Остави кучето в дома си.
Даяна направи, каквото й каза Колби и остави Спектър в къщата. Той не беше особено ентусиазиран от това решение и малко след като пристигна у Колби, самата Даяна започна да си задава въпроса дали постъпи правилно като го остави.
Спектър поне ставаше за поддържане на разговор, ако не за друго, и на Даяна й беше ясно, че малката компания имаше нужда от подобна незначителна тема. Определено между Колби и сина му тлееше напрежение.
— Свършено тако — отбеляза Даяна по средата на вечерята, когато разговорът замря. Опита се да се усмихне на Робин, удостоявайки я с усмивка, която жените една на друга си разменят. — Не мислиш ли, че кухнята така им отива на мъжете?
Робин премигна, в погледа, който отправи към Брандън, се четеше неувереност.
— Не знам — измънка тя и захапа една тортила.
Даяна възобнови опитите си.
— Брандън, салцата е превъзходна. По-гореща е от тротоара през август. Ти или Колби я приготви?
— Татко я направи. — Брандън й се усмихна бързо и смутено, и вежливо продължи в нейния дух — Той я обича толкова гореща, че едва ли не да подпали купата.
— Брандън направи пълнежа на месото — тихо рече Колби и се зае да си приготви още едно тако. Започна да редува пластове месо, сирене, маруля, домати и салата. Думите му последваха няколкоминутно мълчание.