— Чудесно — бързо вметна Даяна. — Някоя късметлийка ще се уреди със страхотен съпруг. Представи си, че и тя умее да готви.
Изведнъж осъзна, че е направила голям гаф. Ако до преди малко тишината тегнеше над масата, сега просто смазваше всичко наоколо. Робин се беше взряла в чинията си, а долната й устна трепереше. По необясними причини Брандън изглеждаше мрачен. А Колби седеше на главното място на масата и яростно поглъщаше тако.
Даяна си помисли да стане и да си тръгне веднага. Не желаеше да участва в кавгите на семейство Савагар. Но нещо в наранените сини очи на Робин Ламбер я накара да остане. Ако наистина се задаваше неприятност, нямаше да е честно да остави бедното момиче само с Колби и сина му.
Внезапно Брандън блъсна чашата си с кола върху масата.
— Странно е, че споменавате брак, госпожице Прентис — рече той. — С Робин сме дошли тук най-вече да кажем на татко, че възнамеряваме да се оженим, преди да тръгнем на училище през есента.
Нищо чудно, че Колби изглеждаше така, сякаш щеше да експлодира.
— Разбирам — ведро отвърна Даяна. — Колко интересно. — Нищо друго не й дойде на ум.
— Татко не е на същото мнение — каза Брандън.
Колби пусна последното парче от тако в чинията си и закова заканителен поглед в сина си.
— Мисля, че идеята е дяволски глупава. Ето това е мнението ми.
Погледът на Робин се замрежи от сълзи. Лицето на Брандън се стегна.
Даяна премигна. Ръкавицата беше хвърлена. Знаеше, че на нея и на бедната Робин им предстоеше да станат свидетели на внушителна разпра между двамата мъже.
— Извинете — рече тя и бързо се надигна. — Мисля, че не желая да слушам това. Робин, искаш ли да дойдеш с мен? Няма нужда да слушаме как тези двамата тук се карат.
— Седни — процеди Колби.
— Има ли поне една основателна причина? — предизвика го Даяна.
Колби си пое дълбоко въздух. Беше очевидно, че правеше свръхчовешки усилия да не избухне.
— С Брандън ще обсъдим въпроса по-късно. Сега не е нито моментът, нито мястото.
— Вярно е. — Даяна седна предпазливо. — Но не бях сигурна, че го разбираш.
Брандън я погледна с уважение. Очевидно не беше свикнал да вижда баща си в подобна ситуация. За миг се поколеба, но после подхвана такава тема на разговор, която несъмнено беше безопасна.
— Татко спомена, че сте тук само за лятото, госпожице Прентис. Как избрахте да дойдете във Фулбрук Корнърс? От това, което ми каза татко и което видях, това място не е най-удачното, за ваканция в западното полукълбо.
Даяна го съжали и леко се усмихна.
— Не знам защо избрах това градче. Взех си отпуск от работата ми в Портланд. Чувствах, че трябва да се махна от града за известно време. Исках пълна промяна на обстановката. И както споделих с Колби, просто взех една карта и Фулбрук попадна в полезрението ми. Оказа се, че има няколко свободни къщи и аз наех едната от тях за лятото.
Брандън кимна.
— А защо сте си взела отпуск?
— Заплетена история. Тъкмо ми предстоеше повишение в производствената фирма, в която бях работила през последните четири години. Чувствах, че заслужавам това повишение. Бях работила изключително здраво, и честно казано, си мислех, че ми е в кърпа вързано.
— С какво се занимавате? — попита Брандън.
— Имам диплома по счетоводство и по бизнес администрация. Бях вторият човек след началника в офиса на един филиал на „Карутърс и Йейл“.
— Значи сте правила финансови прогнози и разни такива неща?
Даяна кимна, очарована от интереса му.
— Точно така. Помагах при изготвянето на прогнозите, а освен това много се занимавах и със счетоводна администрация. Нали знаеш, всичко е компютъризирано.
— И какво се случи с голямото повишение?
— Както споменах, не го получих. И като стана така, бях длъжна да преосмисля положението си. Стана ясно, че в „Карутърс и Йейл“ жените можеха да растат само до едно средно ниво в управлението, но не по-нагоре.
Робин вдигна поглед, демонстрирайки лек интерес към разговора.
— Смятате, че са ви отказали поста поради сексуална дискриминация?
— Предполагам, това е причината. Никой не беше по-квалифициран за тази работа от мен и всички го знаеха.
— Но това е незаконно — отвърна Робин изненадано и се начумери.
— Знаеш ли, Робин, не е лесно да накараш работодателите да се подчинят на законите, които защитават жените от дискриминация на работното място, просто защото ги имаме. Не можех да докажа дискриминация и нямаше реален начин да се противопоставя.
— Затова си взехте отпуск, за да премислите нещата. — Брандън кимна разбиращо. — Ще се върнете ли?