— Вие сте на страната на господин Савагар, нали?
— Не съвсем. Е, имам си мнение за някои неща. И ще ти призная, че според мен, жената не трябва да мисли за брак, преди да е започнала собствена кариера. Просто рискът е твърде голям.
— Говорите точно като моите родители. Те все се опитват да ми казват какво да правя. Държат да диктуват живота ми. Мислят си, че все още съм дете и се отнасят към мен като към дете.
— Вероятно просто не желаят да правиш сериозни грешки на твоята възраст — успокояващо рече Даяна със съзнанието, че изобщо няма компетенциите да изнася лекции на една тийнейджърка относно това как да живее. Нямаше абсолютно никакъв опит в отглеждането на деца.
— С Брандън сме възрастни. Можем сами да вземаме решения.
— Възрастните хора нямат чувството, че е необходимо да заявяват на околните, че са възрастни.
— Какво означава това? — Робин беше искрено изненадана.
— Няма значение.
— Изглежда хората, които не желаят ние да се женим, не знаят за какво говорят — продължи тя откровението си. — Вие, например. Вие сте доста по-голяма от мен и никога не сте се омъжвала. Да не мислите, че искам да остана като вас? Вижте и господин Савагар. И той не е женен. Моите родители са женени, но непрекъснато си крещят. Работата е, че никой от вас не знае какво е истинска любов.
Даяна забеляза как се надигат сълзите в очите на Робин и я удостои с изкривена усмивка.
— Може и да си права.
Пета глава
— Нямаше търпение да се махнеш, нали? — попита Колби час по-късно, когато последва Даяна в къщата й. Той захвърли ключовете на колата й върху масичката в коридора. Беше настоял да я закара до дома й и възнамеряваше да се прибере пеша до своята къща. — Напълно те разбирам. Аз самият бих искал да избягам от тази бъркотия.
— Често срещана ситуация, Колби. Просто двама млади хора са обхванати от мъката на първата любов.
— Двама млади глупаци, искаш да кажеш. Лесно ти е да останеш спокойна. Не ти трябва да се справяш с това. — Той мушна пръсти в косите й. — Брак. Не мога да повярвам. След всичко, на което научих това хлапе. След всичките уроци, които му дадох, да не се обвързва с първата красавица, която се появи на пътя му. По дяволите, Даяна, какво ще правя?
— Не знам — отвърна нежно Даяна и му наля чаша бренди. Спектър замислено наблюдаваше. Тя му подхвърли една кучешка бисквита.
— Не мога да го оставя да го направи. Ще съсипе целия си живот. А го очаква голямо бъдеще. Последното нещо, от което има нужда, е да се обремени със съпруга и може би няколко деца. Трябва да го накарам да го разбере. Не мога да го оставя да направи същата глупава грешка като мен.
— Спри да крачиш, Колби, Спектър става неспокоен.
Колби изруга на ум и погълна половината бренди от чашата. Мълчаливо се загледа в Даяна.
— Нямах представа колко си разстроена от положението си в „Карутърс и Йейл“
Тя отпи от брендито си замислено.
— Ще си намеря друга работа. Имам контакти в бизнес средите. Имам и завидна професионална кариера. Все нещо ще се появи.
— Сега говориш много спокойно, но когато по време на вечерята Брандън започна темата, стана ясно, че си минала през ада. Наистина дълбоко те е засегнало. Истинско бедствие за кариерата ти, нали?
— Такива неща се случват в бизнеса.
— Този твой шеф, Арон Краун, защити ли те?
— Арон ме увери, че е направил всичко възможно да защити позицията ми. Даде ми възможно най-добрата препоръка. Опита се да убеди ръководството, че е добре да спазят обещанието си за справедливо отношение към жените в управлението. Но висшето ръководство не се огъваше.
— Обзалагам се, че през цялото това време ти си се държала изключително хладнокръвно. Без сълзи. Без ярост. Без емоционални сцени и без обвинения.
— Едно от първите неща, които една жена научава в бизнеса, е че мъжете не уважават, да не говорим, че не разбират, типичните женски емоции, както ги наричат. За бизнес имиджа на една жена е много важно да не плаче, нито да губи самообладание в присъствието на мъжете, с които или за които работи.
— Може би управата на „Карутърс и Йейл“ би проявила поне малко уважение към някого, чиито ръце ги притискат за гушата. Ще ми се да опитам. Може би аз ще ги убедя да проявяват малко повече гъвкавост. Нямат никакво право да постъпват така с теб.
Спектър изръмжа в отговор на прокрадналата се искрена ярост в думите на Колби.
— Благодаря за съчувствието, момчета — усмихна се Даяна.
— Защо не ми обясни по-рано какво се е случило в „Карутърс и Йейл“? — Колби вдигна ръка, преди тя да успее да отговори. — Няма значение. Ти вече ми каза защо. Вината си е моя. Аз не те попитах.