— Това е мой проблем. Няма причини да се товариш с него.
Той я погледна отблизо.
— Даяна, ти си най-сдържаната жена, която някога съм срещал.
— Мисля, че съм сдържана не повече от теб.
Той се замисли над думите й.
— Имаме няколко общи неща помежду си. — Той отново закрачи. — По дяволите, как ми се иска да прекарам нощта с теб.
— Връщаш се да играеш ролята на пазител на морала?
— Не ми се присмивай. Точно това ще направя. — Колби прокара ръка по стената и изгълта остатъка от брендито си. После се взря в тъмнината. — Мислиш ли, че той спи с нея?
Даяна беше стъписана.
— Как бих могла да знам? Ти си негов баща, а си и мъж. Какво мислиш?
— Не мога да кажа със сигурност. Може би не желая да знам със сигурност. По дяволите, Даяна, ами ако тя забременее от него, и ако и той е толкова глупав, колкото мен на неговите години?
— Предполагам, че освен, че си научил Брандън да готви и да се държи добре, си го запознал с нещата от живота и как да се грижи за себе си и жената до него.
— Шегуваш ли се? Нямах намерение да го оставя да расте и да вярва на обичайните изопачени клюки, недоразумения и митични глупости, които едно момче прихваща от приятелчетата си. Внуших му тези истини, когато беше достатъчно порасъл, за да разбере, че малките момиченца са различни.
— Как предпочетоха да спят? — попита Даяна. — В една или в две спални?
— Не им дадох възможност да избират. Сложих ги в отделни стаи, веднага щом се прибрахме в къщата на леля Джес.
Даяна искрено се развесели, като си представи физиономиите на младежите.
— Горкият Колби. Съжалявам — рече тя, когато той я погледна намръщено. — Сигурно не е толкова смешно за теб.
Колби отлепи плавно гръб от стената пристъпи напред, за да остави чашата си и протегна ръка, за да я накара да се изправи.
— Права си. Не е смешно. Брандън е едно дете на деветнадесет. Няма и най-малка представа в какво се забърква. — Колби замислено замълча. — Може би трябва да го убедя да поживеят заедно известно време, преди да вземат решение за брак. Имам предчувствие, че очарованието на тази идея бързо ще избледнее, щом започнат да въртят къщата.
— Лесно ти е да предполагаш. Ти си бащата на въпросния млад мъж. Родителите на момичето може изобщо да не харесат идеята дъщеря им да живее с мъж.
— По дяволите.
Даяна се усмихна на тревогата в погледа му.
— Трябва да се връщаш у дома. Доколкото знам, задълженията на пазителя на морала са доста отговорни.
Колби отново изруга. После я целуна страстно.
— По-късно — обеща той с дрезгав глас и неохотно я пусна, — ще довършим по-късно.
Спектър удостои Колби с широка усмивка, щом го видя да излиза през входната врата.
— Е, що за жена е тя? — попита Еди Спунър след втората бира. — Добра ли е в леглото?
— Я се скрий, Спунър. Не съм дошъл да говоря за Даяна. Не ти влиза в работата. — Колби се облегна на стъпалата на входната веранда и отпи от бирата. Вече съжаляваше за решението си да дойде тук този следобед. Сега нишките на старото приятелство изглеждаха по-тънки и по-безсмислени.
— Добре, добре, просто питах. — Спунър насочи вниманието си към бирата. — Може би просто малко ти завиждам. Отдавна не съм бил с жена. От десет години тази госпожица Прентис е първата наистина интересна жена, която идва в града ни. Изглежда от сой, но е малко хладна. Не можеш да обвиняваш хората, че се чудят какво представлява.
Колби не отвърна. Даяна беше всичко друго, но не и студена, когато лежеше в обятията му, но със сигурност той нямаше намерение да споделя това с Еди Спунър или с когото и да било друг. Всичко, свързано с Даяна, беше лично негово пространство, помисли си Колби. Започваше да осъзнава, че не желае да я доближават никакви мъже.
Той въртеше бирената кутия в ръцете си и се взираше в клатушкащите се ели, които растяха край старата, паянтова къща. Помисли си, че домът на Спунър изглеждаше точно, както преди двадесет години. Във всеки инч наоколо витаеше атмосфера на небрежност. Входната площадка все така си беше продънена, а един от прозорците беше закован. Върху дървените части нямаше и следа от боя. Бащата на Еди беше почти перманентно пиян и не се интересуваше от ремонт на къщата.
И предният, и задният двор бяха обрасли с избуяла трева и плевели, тук и там бяха захвърлени останки от стари автомобили. Отпред беше паркирано старото камаро на Еди. Цветът на колата подхождаше на работните му дрехи, но Колби знаеше, че двигателят е в пълна изправност. Единствената голяма страст на Еди бяха колите, спомни си Колби.
— Женил ли си се, Еди?
Еди затвори очи и облегна глава на едно перило.